вторник, 8 септември 2015 г.

Ние

Мога само да съчетая спомените с мечтите и да искам още пътувания с теб - до морето, до село, някъде... всъщност - навсякъде.

Да усещам, че желанието помежду ни е такова, каквото го описах преди няколко години, без дори реално да те бях почувствала.

Да сме идилия с Ашли на огромното ти легло; да лежим голи и да си представяме общото ни бъдеще; да свикваме с телата си, с навиците си.

Да свикнеш (едва ли) с фалшивото ми, но вживено пеене в колата и със зъбите ми по тялото ти, което обожавам да чувствам върху себе си.

Болката в слабините ми ме кара да си спомням единствено как вдигаш краката ми, за да те усетя по-дълбоко в мен физически, въпреки че вече си под кожата ми всячески.

Останалото е полет, на възбуда и опиянени от страст погледи, които се пресичат някъде там - между безсилието от разтоянието и желанието за нещо повече.