вторник, 21 юли 2015 г.

Лети ми се

Толкова много исках да спра да си блъскам главата и ето, случи се. За няколко месеца скачах от емоция на емоция, за да стигна до тук. До моето щастие. 

Бих казала, че съм сама от 2 години, някак си заличавайки онези 2 зимни месеца, от които помня само размер и усещане и това, което съм писала. 

Снощи, в късните часове минах покрай група пияни момчета и усетих аромат на парфюм, който ме върна с няколко години назад. Единствено си спомних "Къв парфюм ползваш" и отговор "Не го знам как се казва". После ми дойде друг спомен, че ми го каза, ама само това. Не помня името. Явно мозъка складира само забравени аромати и отприщва каквото си иска, когато ги усетим. 

Не! Просто е интересно как времето складира спомени и ако преди свързвах този аромат с мокрите ми гащички, сега беше само това. 

Пак се чета. Цитат за един го приложих на друг. На скъпият ми въпросителен. Връщам се, ще говорим като се видим, не ми се обяснява по фейсбук като 15 годишен. 

Аз съм луда. И обичам да чета хронологии. Луда съм, наистина. И се харесвам. 
Страх ме е как ще се почувствам. Не знам от кое ме е страх повече - дали от това, че ще почувствам нещо или от това, че ще съм студена като камък. 

Като натиснах "Нова публикация" нямах намерение да пиша за тях. Ама карай, написано е. 
Забелязах, че съм загубила проницание. Или пък е каширано някъде изпод позитивизма и мотивацията, които ме тресат. 

Чувствам се страхотно. Даже не знам дали искам да се набутвам пак с мъже, знаейки до какво ме довеждат. Явно е нужен цикъл - тъкмо когато вече си убил всичко меланхолично, тъкмо когато си забравил колко си злопаметен, трябва да се появи някой, който да ти напомни, че душевното изнасилване няма край и пак ще трябва да минеш през същото. 

Всъщност не разбирам защо тези мои хипотези. Ама е интересно. Трябваше да проверя дали съм загубила тренинг с писането. 

Чака ме да се прибера. 
Очаквано го искам и нямам търпение. 
Накрая ако ще ми трябват носни кърпички, нищо. Винаги си зубря едно и също, знам как се взимат изпити. 

Все пак нуждата от чукане е неспасяема. И не само... 
Още помня как се събуди до мен. Е, скоро няма да го помня, ще го виждам. 

....