петък, 1 май 2015 г.

Ледът също пари

Чувствам се старомодна, объркана и в главата ми е пълно с въпроси, на които никой не може да отговори. Може би дори и той самият. 

Само знам, че имам нужда да говоря, просто не знам с кой. С него ? С психолог ? 

За първи път в живота ми срещам такъв мъж. И го искам. Искам го така, както не съм искала някой отдавна, от много отдавна. 

Естествено любовта при мен трябва да е сложна, колеблива, странна и сбъркана. Ненормална. 


Боли ме главата от мислене. 


Предполагам, че трябва да разбера, че от тук нататък ще срещам само разбити сърца и души. Че всички сме разбити и наранени отвътре, че ролята ни е да се лекуваме един-друг. Че по-често аз съм лечителката, че понякога и мен ме лекуват. 

Предполагам, че е остаряла отживелица това да знаеш, че искаш да си с някой, без да си кондициониран от миналото, без да те афектират личните ти, минали травми. Или може би е трудно да се рестартираш и да излезе на повърхността ти онази чистота и доброта, онази искреност в чувствата. 

Превръщаме се в опитомени от себе си зверове, които отчаяно се нуждаят от любов и малко нежност, затворени в собствената си клетка, но сигурни и защитени. А всъщност - оковани. 


Имам нужда да спре серията от повторения. Имам нужда да се разкрия, да се отворя, да бъда себе си, свободна и искрена. Чувствам, че искам да му дам всичко, вратата на клетката ми е отворена, а мен ме е страх да изляза. Паникьосвам се. 


Страх ме е от повторения, които се потретват, страх ме е. Имам нужда от стабилност и сигурност. Имам нужда да знам, че аз съм неговата "ТЯ". 


Знам, че цялата тази обърканост няма да ме доведе доникъде. Искам да овладея най-страшното дежа вю, което получавам. Искам да имам контрол над себе си, над това, което изпитвам, над това, което в един момент ще иска да се излее от мен с пълна сила.... Страх ме е, защото ми се обича, а не знам дали пак няма да бъда използвана.