вторник, 24 март 2015 г.

По настоящем бивши

Страхувам се да дефинирам чувства. Бивши изляния се появяват толкова неочаквано, че нанасят удар по спомените ми, а аз се опитвам да стоя на повърхността на настоящето и да не потъвам в дълбините на главата си.

Защо му трябваше да ми казва всичко това. Сега. След 2 години. Винаги ще ми е скъп, не мога да го отрека, просто наистина имам нужда да продължа напред както винаги.

Защо сега съм специална, защо сега съм типа жена от която има нужда ? Защо сега ми казва, че е мислил да живеем заедно, че търси подобие на мен, че му се е сторило, че ме е видял в Търново. Защо с интерес ми показва някаква къща и е сигурен, че ще ми хареса ? (Хареса ми)... „Ако беше тук какво щях да ти направя... (подсмихва се, после млъква). Ама то ти...обичаш да те гушкат... направо ще те сплескам от гушкане“.

„Прибери се, моля те. Ако трябва за една седмица. Ела си и ме вкарай в пътя“.
Единствено повтарях: „Казах ти, казах ти“. „Знам, Крис, много неща ми каза, за всичко беше права, толкова неща научих от теб. За много неща съжалявам. Не те оцених на време.“

А аз...

Където плюеш, да не ближеш... и по отъпкани пътеки да не се връщаш, са казали хората.
И все пак, „Ами ако...‘“

„Изтърва ме“
„Не съм те изтървал ти казах. Ако те бях изтървал нямаше да говориш в момента с мен и щеше да ме пратиш на майната си, нямаше да се интересуваш.“


Мълчах, за да не говоря. За да не дефинирам. Защото не искам да ровя и искам да не знам. Да не знам, че е възможно...