четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Титаник на колела

Да ме возиш на кормилото всъщност беше като романтичен секс, на който с удоволствие се насладих с широка усмивка.

Да, беше полунощ, само тук-там се виждаха хора, ама не пречеше да им привличам вниманието с бурния си смях и викове. Обръщаха погледи вместо с досада, с усмивка, а ние ги подминавахме, само за да се върнем в парка с люлките, където ми правеше неща, неподходящи за деца и където можех да усетя цялата ти страст по мен и желанието да ме обладаеш. 


Казваш ми да бъда кротка, че съм лоша и че ти харесва удоволствието, което се разлива по лицето ми, а аз решавам да ти кажа да ме изчукаш, на български, защото знам, че те възбужда и защото знаеш значението на чукАй ме, според твоя акцент. 


Бъзикаш се с Р-то ми и ме караш да повтарям сложни думи, само за да ми се посмееш и да ме прегърнеш, казвайки ми Qué mona! и провокирайки ме с устни да те захапя до болка, както винаги, понеже ме кефи начумерената ти муцунка.


Това ми харесва. Боли те, ама не се оплакваш; не разбираш български, ама не питаш. Не питаш, защото знаеш, че са мръсотии и защото ти е трудно да устоиш, защото всичко, което правиш, крещи колко ме искаш, колко ме желаеш и как ме боготвориш!


Само заради това мога да те заобичам. Нищо, че съм лоша. Важното е да не даваш друг да ме търпи.