неделя, 21 декември 2014 г.

Desire

- Да те пробвам на белот ? - казвам.
- Ааа не. Да не съм чул! Не, не. Пак ще се скараме. По-добре не.

Не обича да го бия. Не обича да се хиля самодоволно. Казва, че се дразни до такава степен, че не може да се контролира. Аз пък се възбуждам като ми се дразни. Изпитвам цял масаж по егото си и искам само да се притисна в него и да го подразня още малко. Искам да ме накаже за това, че съм го ядосала.
Чувствам го като фетиш, който имам нужда да разлея по телата ни и да се отнеса там, където само той може да ме изпрати като ме докосне. И проникне.

- На гол покер съм навит, ама белот, не.
- На покер срещу крупие ? Самоубиец си. 
- И в двата случая печеля. Дали ти или аз ще те съблека първи... нито един от нас няма да се сдържи.
- Аз ще издържа повече от теб.
- Възможно е. Но финала е ясен. 

И всъщност знам ли аз колко ще издържа. За да го дразня, запаля, провокирам, преди да изгоря. И всичко това само защото имам нужда от пожар. 

Изпраща ми моя снимка... "мммм ням, ням".
- Еййй! Не си ли я изтрил ?
- Мне. Няма и да я изтрия.

Разбира се, че няма.
Да ме желаеш ти желая!
:* 

Заедно

Ще се отпусна до теб и ще ти кажа, че това са спомени. Няма да ти кажа, че един ден ще болят.
И не защото не знаем, а защото сега сме щастливи. И не мислим за един ден, а за този ден.
Заедно.

понеделник, 15 декември 2014 г.

Au

Алкохолът ми помага да мисля глупости, с които не се натоварвам иначе. Омразата, гневът, ядът и злобата ми спят дълбоко под безразличието ми, което ме е обладало като демон.

Неутрална съм в чувствата и избледнелите спомени за усещането на близост и загриженост, ако щеш и нежност. Миналото си остана някъде там разделено, с пръснати частици, които още ми напомнят как обичаш сандвича си, как си пиеш кафето и как повдигаш цигарата си нагоре като си дръпнеш. Или как заспиваше с кръстосани ръце, което ме плашеше, а сега заспивам като теб.

Настоящето е празно и безразлично и даже усещането секс не може да ме накара да изразходя енергията, която послушно си събирам, за да я хвърля по поредният въпросителен.
Вече не ми е интересно даже да ги обиждам.

За тва си пийвам, полудявам от танци, крещя като луда и изключвам кой къде е, защо и с кой. Кога. Сутринта просто паля колата, надувам си музиката, пея с цяло гърло у пуша от вече почти празната ми кутия син LM. 

Лягам и се моля тавана в стаята ми да не се върти много, а после се събуждам след 2-3 часа сън, с главобол, ама не от пиенето, а от натоварването в мисловната ми система. Казват, че човек трябва да може да се рестартира като компютър, ако иска да прекъсне повтарящият се процес "падам си по задници" (или процеса, който го мъчи, щото може скрипта да е курви) и да мисли различно, за да му се случи нещо различно.

Моят рестарт е бавен поради количеството информация, ама все пак е в движение някакво. Уж.Понякога просто ти е нужен малък и сладък 20 годишен с усет, който в прост раговор да ти отвори очите, без дори сам да си даде сметка за това.

Може би и аз трябваше да съм такава на 20. Или на 18. Хипотези. Все ми е тая. Нищо няма значение, освен това, което ме интересува и което ми скимне за момента. 

Иначе сори, ако се почувстваш използван, просто не разбрах кога и как с времето съм започнала да храня повече лошият вълк в себе си. 

Харесват ме, защото не знаят какво си мисля. Добре, че го мисля само като пия. Иначе... на кой му пука за тия глупости !?

Au. Betuadell !!