събота, 1 ноември 2014 г.

Обърка ли се ?

Понякога съм завладяна от неустоимия импулс да опаковам малък куфар, да изтегля всички пари от сметката си и да тръгна безцелно на стоп и на сляпо. На някъде. Без никой. 

Даже не съм апатична, ами безразлична. Спокойна. Qué más da ? Más me da! 
Не разговарям с никой, отдавна. Онова. Не дълбая. Никъде. Все ми е тая. Съществувам. 

Върнах се от миналото, без да съм в настоящето. Или в бъдещето. Да речем, че съм тук. И че всичко е като сън. Като дрога. Ти би ли се върнал ? 

Дразнещия шепот на двама тъпаци е в състояние да ме изкара от спокойствието ми. Контролирам. Вместо да се изчукат, те ми се лигавят и бликат от фалш. 

Как се нарича състоянието, в което нито си спомняш, нито мечтаеш ? Това, между вчера и утре, което не е днес а ... 

А, да... питах се, защо има хора, които говорят хипотетични неща и описват реалност, в която не живеят, която не споделят и която кара другите да мечтаят, а после им я отнемат ? И с кви очи тия "реалисти" дръзват да ми противоречат, след като ТЕ бяха първите, които ми показаха, че тяхната реалност е измислица. Фалш. Идиотизъм... като бъркащ в здравето шепот на двама гушкащи се глупаци. 

Ще повърна. 

Чувствам се много юутно в организираният ми хаос. 
И ЧАКРИТЕ са ми отворени. 
Блажен да бъде релаксът. 


Btw, не помня какво е да бъда докосвана. 
И като си го представя... искам да избягам. Сковавам се. Мисля, че вече съм айсберга, в който ще се разбие Титаника. 

И ми е в се тая. 
Повечето гният и без тва... :D 
RIP.