сряда, 1 октомври 2014 г.

Дай ми!

Моля те, казва, угоди ми поне веднъж.
Много го мъча, горкия, ама ме възбужда желанието му. Безсилието му. 
Представям си как е готов да строши нещо, само и само да ме хване и да ме засили срещу най-близкото му, удобно място, да бъде груб и извратен и да ми остави синини от страст, на които да се радвам на следващия ден. 

А след това да не престава, да се нуждае от мен, като наркоман - спринцовка. Да взима от мен всичко, което си представя, да го побърква погледа ми, да не издържа на провокациите ми. Да е готов за свръхдоза. 

Искам да изпитвам онова желание, което ме кара да имам нужда от това, ако има как, никога да не излиза от мен, да се запечатаме завинаги оковани в страст и животинско привличане 24/7. 

И ако има как да се разлея цялата по него, да го накарам да ме изпъне като струна, да ме пипа така, че да звуча като най-еротичната мелодия на света, ще бъда вечно негова и прикована като грешница в обятията му. 

А малко ми трябва.

Направи го.
Дай ми.
Искам всичко!