неделя, 14 септември 2014 г.

Една различна събота

Лежах отпусната на леглото след работа и се чудех да излизам ли в тази спокойна съботна вечер. През последните няколко месеца съботните вечери винаги са спокойни.

Реших, че е време да направя нещо за себе си. Тогава се сетих, че имам нещо несвършено, отдавна планувано. Барманът.

До последно се чудех да се размърдам ли. Изведнъж ми дойде нещо на ум. Аз не мечтая, аз сбъдвам мечтите си. Станах. Обух тесните дънки, високите обувки и тръгнах. 

Докато се гласях си мислех, че съм луда. Какво ще направя като ида там сама ? Просто ще седна с бяло вино и ще го гледам ? Ще го заговоря ? Ами ако не беше на смяна ?

Взех си тефтера. Мястото е спокойно, идеално за вдъхновение и приятни мисли.

Пред асансьора още се чудех дали е добра идея, но все пак натиснах копчето. Вечерта е страхотна. Вървях и се усмихвах. Мислех си, че трябва по-често да го правя. 

Спрях по-далеч, умишлено, за да се насладя на атмосферата и на морето. Минах покрай бара, само за да видя там ли е. Чувствах се като ловец.

Не го видях. Реших да се разходя още малко. Мисля, че вечерта е готова да ми поднесе изненади. 

Чувствам се секси. Момчетата се обръщат след мен. Минавам покрай друг бар, а отвън стои симпатичен мъж, който ме кани да пия нещо в заведението. След половин час свършвал работа и щял да се присъедини към мен. 

Галят ми егото. Определено трябва по-често да го правя. Отпивам от бялото вино и просто пиша. 

Моят симпатяга явно не е на смяна, но пък вече е решено, че по-често ще се наслаждавам на съботните си вечери, сама и спокойна. Действа ми доста разпускащо и не мисля за миналото.
Чувствам се като принцеса и вече знам, че всяко момиче може да се чувства така, дори без принц.

Мисля си, че краят на вечерта ще бъде запечатан на друга страница.
Добре че тефтера ми е нов.
Наздраве!

ПП: Определено мястото е доста наситено с романтика, защото очаквах написаното да излезе по-мръснишко *хахаххах*
Имало и романтика в мен. Някаква.
Може би трябва да напиша и по-предизвикателен разказ за вечерта. 
Усещам се, че звуча не толкова в мой развихрен стил и без жаргонното ми, понякога цинично изказване.
Честно казано очаквах да пиша в стил: колко съм яка и как искам барманчето да ми скъса дънкте на бара.... 

ПП2: Недовършено е, защото привикващия свърши работа и седна при мен да си говорим. 
Много иска да му се обадя.
Ама няма! 
Мерси за виното!