събота, 30 август 2014 г.

Нещо отникъде

На работа съм срещу плажа. Офисът е на първа линия. Не виждам много, ама е достатъчно - мъже без тениски. 

Недоспала съм, мисля само за секс и за това, че не ме интересуват. Мъжете. Е, някои са ми повече на сърце от други, повече ги искам, с повече желание ще забия зъби в кожата им. Отскоро си мисля, че тва е наследен от средновековието вампиризъм, който не мога да изкореня от себе си. Тва е нещо, което засега владея.... когато не съм възбудена. 

Блогът ми почва да звучи като еротичен дневник... "Дневникът на една разгонена работохоличка" (ХахХАхаххХАхХАх), която няма време нито за себе си, нито за някой друг. 

Дойде ми на акъла да пиша за добрите момчета. Последният беше от добрите и след него разбрах, че понякога фантазиите са по-добри от реалността... и понякога е по-добре фантазията да си остане фантазия, защото така е по-хубаво, по-страстно, по-възбуждащо и... с две думи и какт' се вика - летиш. 

Едно добро момче не може да те накара да се чувстваш мръсна (в най-прекрасния смисъл на думата). Да, няма да е зле положението, ама нещо ще му липсва. Щипка страст, малко дразнене и такива неща. Добрите момчета те уважават повече, отколкото може би заслужаваш и мислят за теб повече, отколкото може би си струва. 

Карай. По-добре добро момче, отколкото шибан, нещастен боклук. Заеби липсващата щипка в секса, добрия ще го превъзпиташ и ще го научиш кво ти харесва. Той е готов на всичко за теб, даже да ти убие страстта. От срам и притеснение. В леглото трябва да си лош (devil). Под лош не разбирайте егоист. 

Може би не трябва да пиша когато още ме държи от снощи и съм спала 4 часа на кръст. 
Все тая.
Чукам ви всичките. 
С много неуважение, 

К.