петък, 23 май 2014 г.

Някой никой

„Достатъчни са две ръце -
да търсим и да се намираме.”

Да, достатъчни са. Моите не търсят, защото винаги се протягат и улавят празнина.
Да си тук. Ти, невъображаем, неконкретен.
Да ме искаш и да ме желаеш, да съм твоя...

Към мен протегнати ръце няма, за това и моите са кротки. Отдалеч ме искат. Няма толкова дълги ръце, само разтояния.

Аз да искам и да не, ми трябват оправдания.
Всичко отшумява както е дошло. Не очаквам и не се надявам, свикнах си сама в гнездото.

Най-трудно отговарям на въпроса: Защо си такава ?
Т.е нямам отговор, просто питам: Каква ?

Уж се знам, ама не мисля. И не искам. Такава съм.
Не виждам хората, даже да ги гледам.
Шарено ми е сама и не искам да споделям.

Нямам време за себе си, нямам и за другите.

Щом те няма, щом си тръгваш, щом не искаш да си с мен... Щом си никой, щом съм никоя... какво значение имат думите ?