петък, 23 май 2014 г.

Done ?

Уморих се да искам. Може би да се надявам.
Изглежда лесно да знаеш какво искаш. Още по-лесно е да знаеш какво не искаш. Едва ли има смисъл да си „тормозя хубавата главица” с чуденки защо на хората.... защо на него му е толкова трудно да разбере.

Хем се изумявам, хем се вбесявам на хора, които не правят нищо, за да променят това, което не им харесва. НЕ ГО РАЗБИРАМ.
Дразнят ме тези, които се примиряват с положението. Даже да не им харесва, даже да има начин да се промени нещо.

Или само аз виждам начин. Не разбирам. Няма и да разбера.
Яд ме е!
Яд ме е, защото ми се обичат хора, които не искат да бъдат обичани, а чукани.


Приказката беше „Любов да има, другото ще си го купим с пари”. Аз обичам да казвам „Секс да има, другото ще си го купим с пари”. 

Някой никой

„Достатъчни са две ръце -
да търсим и да се намираме.”

Да, достатъчни са. Моите не търсят, защото винаги се протягат и улавят празнина.
Да си тук. Ти, невъображаем, неконкретен.
Да ме искаш и да ме желаеш, да съм твоя...

Към мен протегнати ръце няма, за това и моите са кротки. Отдалеч ме искат. Няма толкова дълги ръце, само разтояния.

Аз да искам и да не, ми трябват оправдания.
Всичко отшумява както е дошло. Не очаквам и не се надявам, свикнах си сама в гнездото.

Най-трудно отговарям на въпроса: Защо си такава ?
Т.е нямам отговор, просто питам: Каква ?

Уж се знам, ама не мисля. И не искам. Такава съм.
Не виждам хората, даже да ги гледам.
Шарено ми е сама и не искам да споделям.

Нямам време за себе си, нямам и за другите.

Щом те няма, щом си тръгваш, щом не искаш да си с мен... Щом си никой, щом съм никоя... какво значение имат думите ?