четвъртък, 26 декември 2013 г.

Айде, няма нужда

След дъжд качулка ми се правят на загрижени и че много им пука. 
Тук сигурно подробно трябва да обясня, че техните опити да ме накарат да ги мразя, всъщност преминават във вина. Обвинявам себе си. 

Пренасям опита в новата връзка, пазя се, мълча. Мълча за чувствата си. Заради егото си. Или от страх да не кажат пак, че съм филмарка, лицемерна кучка и ... че всичко, което казвам не може да ги жегне, щото съм никоя. 
Иначе критики не спестявам. Хем добре, хем не толкова. 

Нямаше да е зле ако, когато се скарахме му бях казала просто... че искам да съм с него и че искам от връзката да излезе нещо. Че се чувствам щастлива с него. Да му кажа да се реши последно какво иска и да ме потърси като разбере. И да си тръгна. 

Да, сега нямаше да се обвинявам ако разговора беше се провел по този начин. Имах възможност да му кажа, че го обичам. Една вечер когато бяхме у тях и гледахме филм. Той ме беше прегърнал и беше заспал. После спрях да гледам филма и започнах да го целувам и да го галя. Без да го събуждам. 

По принцип се чувствам властна и груба, а той успяваше да изкара от мен цялата нежност на която съм способна.... Докато не започна и той да прави опити да го намразя. 

Не го мразя. 
Обичах го, докато не разбрах, че боли по-малко ако не ти пука. Не очакваш, не се огорчаваш... Не очакваш да се обади за рожденния ти ден, нито да го виждаш. Няма разочарование. 

Искаш да се сдобрим ли ? Да глътнем няколко бири и да се прегърнем ? Достатъчно съм го прегръщала. 

И той ме е огорчавал достатъчно. 

Сега съм изпълнена с гняв. И имам нужда само от себе си.