събота, 7 декември 2013 г.

А вече е 02:00!

Травмирали са ме тези ... нещастници (не ме интересува, тва ми е на езика). (Защо се оправдавам?).

Да, давам си сметка, че ме е страх да споделя нещо с близки хора, защото очаквам присмех, упрек, подигравка, „колко съм жалка”, бъзик, ирония... Да го духат :(

Давам си сметка, че с бившия си криех чувствата, заради начина по който ме подпитваше.. очаквах да ме упреква за тва, че имам чувства към него. И се оправдавах като шматка. Чудех се как да извъртя нещата. Карах го да се чувства несигурен и да се затваря и той към мен. Защо не ме пита директно, а подпитва тогава ? Или защо не ми каза директно кво мисли, чувства, иска ? Merda.

Вече не ме е яд за тва, просто си мисля ква съм плаха. Каква съм страхливка. За кво онзи тъпанар така ми е повлиял. Чак толкова. Не мислех, че е чак толкова. Все казвах „На квото те научи първият, това”. Е, не мислех, че е толкова сериозно. Искам да се освободя! 

Абе яд ме е понякога, въпреки че сега, точно в момента не ме е яд. Нищо, че тва, което пиша, го пиша нахъсано, бързо и се чувствам ... нервна. Както и да е. Не го пиша за тях, ами ... отбелязвам някои свои грешки.

Аз съм като онази по клишетата. Дето крещи и се „стрялка”, обижда, реди... Ама като си тръгне и остане сама почва да реве. Същата съм.

(Отдавна не съм ревала, като се замисля). А утре най-вероятно ще се пие.

А, да! Тия дни любимата ми дума е МОТИВАЦИЯ !!! (И тук трябва да го отбележа).