четвъртък, 26 декември 2013 г.

Айде, няма нужда

След дъжд качулка ми се правят на загрижени и че много им пука. 
Тук сигурно подробно трябва да обясня, че техните опити да ме накарат да ги мразя, всъщност преминават във вина. Обвинявам себе си. 

Пренасям опита в новата връзка, пазя се, мълча. Мълча за чувствата си. Заради егото си. Или от страх да не кажат пак, че съм филмарка, лицемерна кучка и ... че всичко, което казвам не може да ги жегне, щото съм никоя. 
Иначе критики не спестявам. Хем добре, хем не толкова. 

Нямаше да е зле ако, когато се скарахме му бях казала просто... че искам да съм с него и че искам от връзката да излезе нещо. Че се чувствам щастлива с него. Да му кажа да се реши последно какво иска и да ме потърси като разбере. И да си тръгна. 

Да, сега нямаше да се обвинявам ако разговора беше се провел по този начин. Имах възможност да му кажа, че го обичам. Една вечер когато бяхме у тях и гледахме филм. Той ме беше прегърнал и беше заспал. После спрях да гледам филма и започнах да го целувам и да го галя. Без да го събуждам. 

По принцип се чувствам властна и груба, а той успяваше да изкара от мен цялата нежност на която съм способна.... Докато не започна и той да прави опити да го намразя. 

Не го мразя. 
Обичах го, докато не разбрах, че боли по-малко ако не ти пука. Не очакваш, не се огорчаваш... Не очакваш да се обади за рожденния ти ден, нито да го виждаш. Няма разочарование. 

Искаш да се сдобрим ли ? Да глътнем няколко бири и да се прегърнем ? Достатъчно съм го прегръщала. 

И той ме е огорчавал достатъчно. 

Сега съм изпълнена с гняв. И имам нужда само от себе си. 

сряда, 11 декември 2013 г.

Моят 11 12 13

Последният.
Само искам да споделя, че в мен бушуват няколко енергии наведнъж. Положителна, отрицателна, сексуална, еуфорична, мотивираща, бясна, гневна... 

Мисля за няколко човека. Нещо и някой ми липсва. По различен начин. Просто не всеки ще го узнае лично. А други.. никога няма да го разберат. Защото не искам да го призная дори на себе си. 

Тяхното его vs моята гордост. 

Е, ученето спасява положението. И то положително!

събота, 7 декември 2013 г.

А вече е 02:00!

Травмирали са ме тези ... нещастници (не ме интересува, тва ми е на езика). (Защо се оправдавам?).

Да, давам си сметка, че ме е страх да споделя нещо с близки хора, защото очаквам присмех, упрек, подигравка, „колко съм жалка”, бъзик, ирония... Да го духат :(

Давам си сметка, че с бившия си криех чувствата, заради начина по който ме подпитваше.. очаквах да ме упреква за тва, че имам чувства към него. И се оправдавах като шматка. Чудех се как да извъртя нещата. Карах го да се чувства несигурен и да се затваря и той към мен. Защо не ме пита директно, а подпитва тогава ? Или защо не ми каза директно кво мисли, чувства, иска ? Merda.

Вече не ме е яд за тва, просто си мисля ква съм плаха. Каква съм страхливка. За кво онзи тъпанар така ми е повлиял. Чак толкова. Не мислех, че е чак толкова. Все казвах „На квото те научи първият, това”. Е, не мислех, че е толкова сериозно. Искам да се освободя! 

Абе яд ме е понякога, въпреки че сега, точно в момента не ме е яд. Нищо, че тва, което пиша, го пиша нахъсано, бързо и се чувствам ... нервна. Както и да е. Не го пиша за тях, ами ... отбелязвам някои свои грешки.

Аз съм като онази по клишетата. Дето крещи и се „стрялка”, обижда, реди... Ама като си тръгне и остане сама почва да реве. Същата съм.

(Отдавна не съм ревала, като се замисля). А утре най-вероятно ще се пие.

А, да! Тия дни любимата ми дума е МОТИВАЦИЯ !!! (И тук трябва да го отбележа). 

Секс!

Защо не може сексът да е по-... лесен ако напиша ще е зверски тъпо. Всички се оплакват, че всички са лесни. Аз се оплаквам, че мъжете са лесни. Сигурно и други женски се оплакват. Мъжете се оплакват, че ние сме лесни... Само сексът не е лесен !!!

Да! Уж не искаме филми, не искаме излишни драми и простотии, а после питаме защо всички са лесни ?! Лесни сме. Тва не значи, че и сексът ще бъде. ЗАЩО трябва да съм длъжна или някой да ми е длъжен, след като аз искам само секс или той иска само секс. Без да искам !!! Не искам наистина...

Не знам защо искам да съм сигурна в този някой, който липсва от.. половин година. Да, не може да си легна с първия срещнат. Може де, ама не искам. Защо трябва първо да съм сигурна в тоя човек, след като не искам нищо повече от него ?

Знам, знам, знам. Не искам пак да ме използват, не искам да се чувствам като проститутка. Не мога да поставям правилно тези само-секс граници... и НЕ МОГА!


Искам някой на моята вълна. 

сряда, 4 декември 2013 г.

Фейсбук страница

Сигурно сте забелязали, че смених името на блога си. Не знам дали това ще доведе до още новости. 
Направих Фейсбук страница на блога, която все още е доста "бедна", има само две публикации, но се надявам да се разрасне. 

Споделям я с вас и който иска може да я хареса, да даде мнение, да отправи критика или каквото пожелае. Искам да имам по-голям контакт с хората, които ме четат и би ми било интересно да прочета мнението Ви. 

През зелените очи