четвъртък, 21 ноември 2013 г.

yo

Настинала съм, в цикъл съм, имам изпити, трябва да предавам курсови, да подготвя семинари, ходя на лекции и на шофьорски курсове... И по-добре не съм се чувствала отдавна. Намирам време и да излизам. 

Като простиш е леко. Едно такова... преди месец разбрах, че оня си заминал за Бг и че може повече да не се върне и все едно камък ми падна от сърцето. И изведнъж и за другите спря да ми пука и спрях да се ядосвам. После се сещам за един от епизодите на Vip Brother и по-конкретно за Ваня Червенкова, когато я питаха простила ли е на... някакъв си. Каза простих му като го убиха. 

Разбрах я. Аналогично. Не съм толкова коравосърдечна. Предпочитам да си тръгват, да ги няма. Към един дол дренки съм се насочвала, нищо че всеки по отделно си мисли, че е по-добър от... 

Тва и онова не било хубаво. Така не се говорело. Нещата са каквито са, аз няма и не искам да претендирам да съм по-добра, съобразителна, разбираща, прощаваща... 

Спрях да обвинявам. Себе си и всички нещастници. 
Леко ми е. Хубаво ми е. Гот ми е на душата. Нищо, че времето е отвратително. Няма шибаняк, който да ме ядоса, да ме срине, да ме разочарова, да ме разплаче ... I'm back. 

Манекенчета, паралии, смешници, напушалки, лицемери, друсалки, комплексари и пази боже сляпо да прогледа. Далеч... с 300.