сряда, 27 ноември 2013 г.

Catfish или любовта в нета

Catfish се ражда след като един пич преживява сериозно любовно, виртуално разочарование. В продължение на *не знам колко* години (ама са години!) е бил залъгван от човека "отсреща". Накрая си чукват няква среща и пича отива с братовчед си, който заснема всичко и правят филм. 

След филма, много хора започват да го заливат със съобщения. Хора, които са в същата ситуация. Така Catfish става предаване по MTV, в което се заснемат различните виртуални любови, лъжи, комплекси и прочее. Винаги успяват да срещнат двамата души и в повечето случаи.. в почти всеки случай, единия не е това, за което се е представял. 

Гледам го чат-пат. И винаги като го гледам се чувствам странно. Не знам дали през 2006 го е имало тва предаване. Тогава аз не бях навършила 15 и се запознах с моята виртуална любов. 
В момента не съм сигурна как да я наричам. Ще я наричам просто ТО, защото след толкова години аз продължавам да не знам дали ТО е ТОЙ или е ТЯ. 

То продължи две години и половина. То беше с десет години по-голямо от мен. То беше в България, аз не. То винаги идваше на летището и никога не ми се показваше. Пишеше ми само смс-и "Казах ти да се облечеш, в София е студено". То нямаше камера, нямаше и микрофон. То имаше "проблеми", следяха го, не искаше да ме замесва. Уж. 

Оказа се, че не е то на снимките, че гласът по телефона е бил на приятел. Че името му е друго, че има брат и сестра, а нямаше; че баща му е починал, а го имаше. Оказа се, че има дете. 

Накрая всичко беше противоречиво. Първо истината беше една, после друга. Казваше, че съм си писала с много хора, после, че съм си писала само с него. Имаше хиляди съвпадения с най-добрата си приятелка, която е типична мъжкарана (всичко й е мъжко: облеклото, прическата, маниера, обицата на едното ухо...). Идвала е да ми носи подаръци, от там знам. Сега не знам истинското му име и истинската му дата на раждане, не знам последните снимки негови ли са или не. Не знам нищо и не искам да знам.

Отказах се просто така. Отказах се да знам каква е истината и защо беше всичко тва. Нямах Catfish, спрях да ровя и да се опитвам нещо да намеря. Спрях и да говоря... И все пак, с кой ли щяха да ме срещнат ако бяха ? 

Чувството сега е като чужда история. А не като лично преживяване. 
Радвам се, че въпреки всичко сега съм тук и мога да го разкажа, защото можеше и да ме няма. 
Кой знае...


четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Not a hater

Отплеснала съм се. Само исках да кажа, че единственото към което се стремя е да пречиствам демоните от себе си, въпреки че на моменти допускам нещастниците да ме озлобяват, да ме карат да им желая лошото, да мисля отвратителни неща, да не понасям никой и себе си. 

Та...понасям се, обичам се и има кой да обичам и за кой да съм добра - семейството ми. Чух, че ако не мислиш за другите, няма как те да мислят за теб. А шибания ми опит показва точно обратното. За тва вместо вие да мислите за мен, аз мисля за себе си. С най-искрени чувства... 

К.

yo

Настинала съм, в цикъл съм, имам изпити, трябва да предавам курсови, да подготвя семинари, ходя на лекции и на шофьорски курсове... И по-добре не съм се чувствала отдавна. Намирам време и да излизам. 

Като простиш е леко. Едно такова... преди месец разбрах, че оня си заминал за Бг и че може повече да не се върне и все едно камък ми падна от сърцето. И изведнъж и за другите спря да ми пука и спрях да се ядосвам. После се сещам за един от епизодите на Vip Brother и по-конкретно за Ваня Червенкова, когато я питаха простила ли е на... някакъв си. Каза простих му като го убиха. 

Разбрах я. Аналогично. Не съм толкова коравосърдечна. Предпочитам да си тръгват, да ги няма. Към един дол дренки съм се насочвала, нищо че всеки по отделно си мисли, че е по-добър от... 

Тва и онова не било хубаво. Така не се говорело. Нещата са каквито са, аз няма и не искам да претендирам да съм по-добра, съобразителна, разбираща, прощаваща... 

Спрях да обвинявам. Себе си и всички нещастници. 
Леко ми е. Хубаво ми е. Гот ми е на душата. Нищо, че времето е отвратително. Няма шибаняк, който да ме ядоса, да ме срине, да ме разочарова, да ме разплаче ... I'm back. 

Манекенчета, паралии, смешници, напушалки, лицемери, друсалки, комплексари и пази боже сляпо да прогледа. Далеч... с 300.

петък, 1 ноември 2013 г.

Мисля, за това съм свободна

Е, не ме събори и не ме затвори още повече. Просто си дадох сметка, че има и по-лоши неща и че трябва да се стегна. Най-добре слушам себе си. Ама без да искам се слушам. Харесва ми. 

Пак си припомням какво е да мисля за себе си. Правя го като нещо, което преди време много ми е харесвало, ама поради някаква причина съм спряла да го правя. Отвътре ми идва. И ми е хубаво. 

Сега пак съм от тези, които вярват в любовта, без да я търсят съзнателно, защото са заети да усъвършенстват себе си. Знам от опит, че ме води към хубаво и го усещам като нещо хубаво, за това и не мисля. 

Чувствам се пречистена от лошата енергия. 
Кармата си е карма. Знам кое, кога и защо се връща.