събота, 12 октомври 2013 г.

Следобедни равносметки

Прочетох коментарите на всички публикации. Някои от преди година съм ги пропуснала, не съм получила известие по пощата за тях, ама сега като ги видях ми хареса, че съм предизвикала размисъл у хората и че съм вдъхновила някой. 
Даже се върнах мислено назад, за тогава. За непознатото...

Прочетох си и черновите. Постове, които съм публикувала и после съм скривала. 

Пожелание за рожден ден от 24.06.11. 
Разни анализи за началото на връзката ми миналата година. Чуденки защо е така, както е, а не е иначе. Сега като ги прочетох си отговорих поне. Знам защо е било всичко. Не, че "си е такъв, на моменти", ами е харесвал друга и прочетох хронологии малко след чуденките ми и малко преди рожденния ми ден, когато даже цвете не получих. 

Нищо. Чат пат мисля за връзката ни. Оприличавам я като най-добрата ми, защото бях най-щастлива. Ама сигурно е нормално, предвид целия фалш, който излезе накрая. И все пак... Накара ме да забравя чуждата схема, в която бях задоволител на нагона. И ме накара да забравя обсебващото държание, посягането, дърпотенето и филмите на ревнивкото. 


Сега просто трябва пак да си събера самочувствието и увереността. 

Казва ми приятел... "От толкова греди дувар ще направиш" и не говорим само за любов. Друг ми казва "Знаеш ли какво си мисля ? Че ти си нешлифован диамант във всякакъв аспект."
- Така ли ? Що ? 
"Ми щото все си била с некадърници разни и кой да те шлифова, човек... Ти не си могла и да се покажеш"...

И така.. греда - дувар. Ама около мене. "Ти си студена" ми казва... ами ква да съм като търся уважение, а не внимание и ми писна да съм нечия секс кукла. Затварям се. 


Активна не ми пречи да съм, ама ще съм пасивна. Вече.

"Груба си", ми казва "Ако и на него така се правиш"... Там е работата, на мен ми се правят. А като виждам, че само междукрачието ми те вълнува, кво искаш ? 

Кере...