четвъртък, 17 октомври 2013 г.

съществувам някъде

Нещо странно ми се случва.
Пак съм хипер интроверт.
В представите ми - чувствам. Реално не изпитвам нищо. И за първи път думата НИЩО описва всичко.

Като празно пространство, което чака да го напълнят с емоция съм.

Искам нещо... някой да ме впечатли и да ме изненада ПРИЯТНО.

Сигурно всеки жест би ме разплакал. Трогателност. Като букета от братовчедите за рожденния ми ден. Тогава плачех точно от трогателност. Ама като си тръгнаха. 


Мхм. Сигурно е тва. Возя се в товарния влак, за да мога един ден да оценя "лукса" на експресния, който ще ме вози без да спира по малките гари.