четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Обогати ме ...

Не ме е страх да го гледам право в очите докато ми говори. Перфектно издържам и на неговия поглед и обичам да го озарявам с усмивка, когато се обърне да ме погледне и да ми намигне закачливо. 

Харесва ми когато бърка руския с българския и с усмивка ми заявява, че е научил СОПОЛ и СВИНЯ, а аз му казвам, че е по-ефективно да каже "Свиньо мръсна". Иначе го бива в произношението, предвид че българския си е сложен. 


Смях се с него близо два часа, а знам, че мога и още. Въпреки че ми е малко тъпо, че се смея, докато ми пее О соле мио... бива си го все пак и до последно не вярвах, че пее опера. 


Тва съдбата е голямо нещо. Якото е, че и да я знам, ми се получва несъзнателно. Без да търся нищо. Освен погледа му...


Пита ме как е името му на руски. 

Не знам. 
Обогати ме... ^^