петък, 18 октомври 2013 г.

Кучка

В момента чувствам, че едва се сдържам да не изключа емоциите си. Нищо че са никакви и се чувствам по-скоро безразлична. Рискувам да изключа и трезвото мислене и да почна да творя глупости. Мога да се оправдавам, че е здравословен егоизъм. 

Главата ми тежи. Постоянно искам да съм седнала/легнала - права не издържам. 

Клоня към отчаяние и се опитвам да не изпадна в такова. 

Чувствам се уморена... разбита психически и емоционално. 

Правя всякакви опити да повдигам настроението си. Слушам любимата си музика, танцувам и пея докато чистя, уча, чета, намирам си с какво да се разсмея... докато не усетя колко е фалшиво. 

Мозъка ми работи, правя си планове. Искам да свърша тва, тва и онова. Искам много неща да свърша, да потренирам, да се разходя, да се посмея (този път с някой). Казват, че ако се смееш на най-малкото и на най-абсурдното, дълбоко в себе си си тъжен. Май да. Казват, че ако спиш по много и до късно, дълбоко в себе си си самотен. Горе долу. 


Една много лека искра ме държи - симпатията ми към някой. 

Тази искра обаче е в състояние и да ме затвори напълно. Просто единственото, което правя сега е да се старая да съм отворена. Към всичко, всеки. Иска ми се да ми отвърне със същото. 

Съжалявам, че ще го кажа, но го мисля. Искам всяко дърво, което ми е оставило греда, да остане без клони. И тва е част от мен. Само се опасявам да не почна да я подхранвам повече, защото наистина ми костваше усилия да съм такава, каквато винаги съм искала да бъда. Просто факта, че не ме оценяват, ме кара да искам да съм друга. Не каквато искам, а каквато хората заслужават да бъда. 


Да съм вашата кучка, а вие - моите салфетки. 

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

съществувам някъде

Нещо странно ми се случва.
Пак съм хипер интроверт.
В представите ми - чувствам. Реално не изпитвам нищо. И за първи път думата НИЩО описва всичко.

Като празно пространство, което чака да го напълнят с емоция съм.

Искам нещо... някой да ме впечатли и да ме изненада ПРИЯТНО.

Сигурно всеки жест би ме разплакал. Трогателност. Като букета от братовчедите за рожденния ми ден. Тогава плачех точно от трогателност. Ама като си тръгнаха. 


Мхм. Сигурно е тва. Возя се в товарния влак, за да мога един ден да оценя "лукса" на експресния, който ще ме вози без да спира по малките гари.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Забравих да кажа...

Гледай ме на снимка, бе! 




събота, 12 октомври 2013 г.

Следобедни равносметки

Прочетох коментарите на всички публикации. Някои от преди година съм ги пропуснала, не съм получила известие по пощата за тях, ама сега като ги видях ми хареса, че съм предизвикала размисъл у хората и че съм вдъхновила някой. 
Даже се върнах мислено назад, за тогава. За непознатото...

Прочетох си и черновите. Постове, които съм публикувала и после съм скривала. 

Пожелание за рожден ден от 24.06.11. 
Разни анализи за началото на връзката ми миналата година. Чуденки защо е така, както е, а не е иначе. Сега като ги прочетох си отговорих поне. Знам защо е било всичко. Не, че "си е такъв, на моменти", ами е харесвал друга и прочетох хронологии малко след чуденките ми и малко преди рожденния ми ден, когато даже цвете не получих. 

Нищо. Чат пат мисля за връзката ни. Оприличавам я като най-добрата ми, защото бях най-щастлива. Ама сигурно е нормално, предвид целия фалш, който излезе накрая. И все пак... Накара ме да забравя чуждата схема, в която бях задоволител на нагона. И ме накара да забравя обсебващото държание, посягането, дърпотенето и филмите на ревнивкото. 


Сега просто трябва пак да си събера самочувствието и увереността. 

Казва ми приятел... "От толкова греди дувар ще направиш" и не говорим само за любов. Друг ми казва "Знаеш ли какво си мисля ? Че ти си нешлифован диамант във всякакъв аспект."
- Така ли ? Що ? 
"Ми щото все си била с некадърници разни и кой да те шлифова, човек... Ти не си могла и да се покажеш"...

И така.. греда - дувар. Ама около мене. "Ти си студена" ми казва... ами ква да съм като търся уважение, а не внимание и ми писна да съм нечия секс кукла. Затварям се. 


Активна не ми пречи да съм, ама ще съм пасивна. Вече.

"Груба си", ми казва "Ако и на него така се правиш"... Там е работата, на мен ми се правят. А като виждам, че само междукрачието ми те вълнува, кво искаш ? 

Кере...

Едно друго аз

искам те
"нежна и щедра, тази вечер - тъмнокоса"

остави сутрешното желание за животински секс,

като съм щастлива съм дете, пръскам нежност и искам просто да отместиш косата от лицето ми, да ти се гуша като коте и да ти правя мили очички

енергия 

от онази в онзи миг, когато се засилвам срещу теб и ти скачам на конче, ама отпред
тогава, когато детското изчезва, за да се превърне в мръсно, страстно и перверзно.. 

свобода

да чувствам лекота, подобна на двете дръпки марихуана, ама без марихуаната
да чувствам комфорт, все едно съм в любимите си кецове, по мой си начин секси, в черно-бялата ми рокля
да искам да припкам като след няколко ред була, да се смея с глас, на високи децибели, със светещи очи и тъмнокоса

искам те

"ласка като песен в моето сърце ще нося... "

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Обогати ме ...

Не ме е страх да го гледам право в очите докато ми говори. Перфектно издържам и на неговия поглед и обичам да го озарявам с усмивка, когато се обърне да ме погледне и да ми намигне закачливо. 

Харесва ми когато бърка руския с българския и с усмивка ми заявява, че е научил СОПОЛ и СВИНЯ, а аз му казвам, че е по-ефективно да каже "Свиньо мръсна". Иначе го бива в произношението, предвид че българския си е сложен. 


Смях се с него близо два часа, а знам, че мога и още. Въпреки че ми е малко тъпо, че се смея, докато ми пее О соле мио... бива си го все пак и до последно не вярвах, че пее опера. 


Тва съдбата е голямо нещо. Якото е, че и да я знам, ми се получва несъзнателно. Без да търся нищо. Освен погледа му...


Пита ме как е името му на руски. 

Не знам. 
Обогати ме... ^^