понеделник, 30 септември 2013 г.

Тъпата аз

Седях срещу нея в автобуса и тя изглеждаше досущ като мен. Едновременно и еднакво жестикулирахме. Говорих й за оня и виждах как очите й се насълзяваха с моите, а след това ми допълваше изреченията. 

После се събудих. Мисля, че тя беше тази, която криех и се събудих като нея. 

Откровенията на един боклук ме накараха отново да се почувствам като най-голямата глупачка на света. Да не мога да се побера в кожата си от яд за това, че съм такава. Да не мога да си простя, че съм давала шансове. Да ми се иска да скоча от най-високото, за да не съществувам повече. Да ми се иска да бях най-лицемерния боклук, свръхегоист и леке. ЗА ДА НЕ МИ ПУКА. 

Боли ме нещо зад гръкляна и като го пипна болката се разнася из целия ми врат, а в стомаха ми бушува напрежение. 


До скоро имах нужда от някой, от компания, от любов, от прегръдка. 

Сега искам да съм толкова сама, че да ме забравят... и да забравя и аз, че ме има.

Въпроса ми сега е... на себе си ли да простя или на боклуците да простя, щото на себе си не мога.

петък, 13 септември 2013 г.

Amigo...

"Скъпа, преди да пораснеш трябва да се влюбиш 3 пъти.
Веднъж, да се влюбиш в най-добрия си приятел, съсипвайки приятелството ви завинаги. Това ще ти покаже истинските приятели и тънката линия между приятелство и нещо повече. *...* 
Ще разбереш, че хората на които им пука за теб, всъщност са единствените, които си наранил. "

Прочетох това и изведнъж ми се дорева.
Просто така ми се насълзиха очите, защото си спомних. 
Спомням си "Кристияна, влюбен съм в теб"
и си спомням, че го няма когато се нуждая от него. 

А най-вероятно не иска да слуша за други. 
Или по-вероятно не му пука. 
Вероятно говори, че съм друга, че съм се променила
и не осъзнава, че той си го направи. 

Уморена съм да съм след него. А миналото ме гони, за да ми каже нещо. 
И чакам да чуя. 

Боли ме егото. Много.

I'm givin' free hugs. And I need one.