четвъртък, 25 април 2013 г.

Доня Кихота.

Такава съм. Груба, дръзка, цинична понякога. Крия цялата си чувствителност зад силния си характер. Искам два куршума - по един за двете ми лица. 

Чудя се защо не разбра, че за мен е по-важно да виждаш, че държа на теб, отколкото да чуваш фалшиво "обичам те". Обичам те, което така и не изрекох. За да не бъде фалшиво. 


Ти си точния пример за това как ако си с кофти нагласа за нещата, наистина се стига до кофти нагласяне на нещата. В коя от всички приказки доброто побеждаваше злото ? Моя позитивизъм не успя пред твоя негативизъм. 


Спрях да виждам смисъл след всичко, което изрече. Всичко, за което не помисли. И колкото и да се опитвах да ти покажа и другата страна, ти така и не си даде сметка. За нищо. И ме питаш, "Ти сериозно ли" ? Естествено. "Изкуствено", ще кажеш. Каквото и да значи. Ти си знаеш. 


Съжалявам. Защото наистина държах и придадох смисъл на нещо, за което явно само аз съм се борила. Доня Кихота.