Осени ме съзнанието. Осъзнавам колко е вярно, че жените обичаме с ушите, а мъжете с очите... Не съм перфектна. Стана клише, че никой не е, но за разлика от преди, аз спрях да се опитвам да бъда. Разбрах, че няма смисъл.
Надявам се да съумея да запазя самообладание и да не позволявам нещо, което отдавна е спряло да ме афектира, да го прави сега. Не искам да руша постигнатото.
Едно е сигурно, ще продължа да се сещам.
I am what I am and if you don't like me, don't be part of my life.
И все пак те целувам.
4 коментара:
Хората май рядко си даваме сметка за действията и думите си. Точно затова човек не трябва да се връзва, макар понякога да не е лесно... поздрави.
Кара ме да ми се иска да бях друга... и се заражда ревност.
Опитвам се да не се връзвам (много).
Поздрави :)
Да бъдем други... нищо нямаше да е същото. Всеки му се е искало, на мен - също. Никой обаче не може да каже със сигурност дали би било по-добро от сегашното. Би ни се искало, но дали?
Няма смисъл.. :)
Публикуване на коментар