четвъртък, 26 декември 2013 г.

Айде, няма нужда

След дъжд качулка ми се правят на загрижени и че много им пука. 
Тук сигурно подробно трябва да обясня, че техните опити да ме накарат да ги мразя, всъщност преминават във вина. Обвинявам себе си. 

Пренасям опита в новата връзка, пазя се, мълча. Мълча за чувствата си. Заради егото си. Или от страх да не кажат пак, че съм филмарка, лицемерна кучка и ... че всичко, което казвам не може да ги жегне, щото съм никоя. 
Иначе критики не спестявам. Хем добре, хем не толкова. 

Нямаше да е зле ако, когато се скарахме му бях казала просто... че искам да съм с него и че искам от връзката да излезе нещо. Че се чувствам щастлива с него. Да му кажа да се реши последно какво иска и да ме потърси като разбере. И да си тръгна. 

Да, сега нямаше да се обвинявам ако разговора беше се провел по този начин. Имах възможност да му кажа, че го обичам. Една вечер когато бяхме у тях и гледахме филм. Той ме беше прегърнал и беше заспал. После спрях да гледам филма и започнах да го целувам и да го галя. Без да го събуждам. 

По принцип се чувствам властна и груба, а той успяваше да изкара от мен цялата нежност на която съм способна.... Докато не започна и той да прави опити да го намразя. 

Не го мразя. 
Обичах го, докато не разбрах, че боли по-малко ако не ти пука. Не очакваш, не се огорчаваш... Не очакваш да се обади за рожденния ти ден, нито да го виждаш. Няма разочарование. 

Искаш да се сдобрим ли ? Да глътнем няколко бири и да се прегърнем ? Достатъчно съм го прегръщала. 

И той ме е огорчавал достатъчно. 

Сега съм изпълнена с гняв. И имам нужда само от себе си. 

сряда, 11 декември 2013 г.

Моят 11 12 13

Последният.
Само искам да споделя, че в мен бушуват няколко енергии наведнъж. Положителна, отрицателна, сексуална, еуфорична, мотивираща, бясна, гневна... 

Мисля за няколко човека. Нещо и някой ми липсва. По различен начин. Просто не всеки ще го узнае лично. А други.. никога няма да го разберат. Защото не искам да го призная дори на себе си. 

Тяхното его vs моята гордост. 

Е, ученето спасява положението. И то положително!

събота, 7 декември 2013 г.

А вече е 02:00!

Травмирали са ме тези ... нещастници (не ме интересува, тва ми е на езика). (Защо се оправдавам?).

Да, давам си сметка, че ме е страх да споделя нещо с близки хора, защото очаквам присмех, упрек, подигравка, „колко съм жалка”, бъзик, ирония... Да го духат :(

Давам си сметка, че с бившия си криех чувствата, заради начина по който ме подпитваше.. очаквах да ме упреква за тва, че имам чувства към него. И се оправдавах като шматка. Чудех се как да извъртя нещата. Карах го да се чувства несигурен и да се затваря и той към мен. Защо не ме пита директно, а подпитва тогава ? Или защо не ми каза директно кво мисли, чувства, иска ? Merda.

Вече не ме е яд за тва, просто си мисля ква съм плаха. Каква съм страхливка. За кво онзи тъпанар така ми е повлиял. Чак толкова. Не мислех, че е чак толкова. Все казвах „На квото те научи първият, това”. Е, не мислех, че е толкова сериозно. Искам да се освободя! 

Абе яд ме е понякога, въпреки че сега, точно в момента не ме е яд. Нищо, че тва, което пиша, го пиша нахъсано, бързо и се чувствам ... нервна. Както и да е. Не го пиша за тях, ами ... отбелязвам някои свои грешки.

Аз съм като онази по клишетата. Дето крещи и се „стрялка”, обижда, реди... Ама като си тръгне и остане сама почва да реве. Същата съм.

(Отдавна не съм ревала, като се замисля). А утре най-вероятно ще се пие.

А, да! Тия дни любимата ми дума е МОТИВАЦИЯ !!! (И тук трябва да го отбележа). 

Секс!

Защо не може сексът да е по-... лесен ако напиша ще е зверски тъпо. Всички се оплакват, че всички са лесни. Аз се оплаквам, че мъжете са лесни. Сигурно и други женски се оплакват. Мъжете се оплакват, че ние сме лесни... Само сексът не е лесен !!!

Да! Уж не искаме филми, не искаме излишни драми и простотии, а после питаме защо всички са лесни ?! Лесни сме. Тва не значи, че и сексът ще бъде. ЗАЩО трябва да съм длъжна или някой да ми е длъжен, след като аз искам само секс или той иска само секс. Без да искам !!! Не искам наистина...

Не знам защо искам да съм сигурна в този някой, който липсва от.. половин година. Да, не може да си легна с първия срещнат. Може де, ама не искам. Защо трябва първо да съм сигурна в тоя човек, след като не искам нищо повече от него ?

Знам, знам, знам. Не искам пак да ме използват, не искам да се чувствам като проститутка. Не мога да поставям правилно тези само-секс граници... и НЕ МОГА!


Искам някой на моята вълна. 

сряда, 4 декември 2013 г.

Фейсбук страница

Сигурно сте забелязали, че смених името на блога си. Не знам дали това ще доведе до още новости. 
Направих Фейсбук страница на блога, която все още е доста "бедна", има само две публикации, но се надявам да се разрасне. 

Споделям я с вас и който иска може да я хареса, да даде мнение, да отправи критика или каквото пожелае. Искам да имам по-голям контакт с хората, които ме четат и би ми било интересно да прочета мнението Ви. 

През зелените очи

сряда, 27 ноември 2013 г.

Catfish или любовта в нета

Catfish се ражда след като един пич преживява сериозно любовно, виртуално разочарование. В продължение на *не знам колко* години (ама са години!) е бил залъгван от човека "отсреща". Накрая си чукват няква среща и пича отива с братовчед си, който заснема всичко и правят филм. 

След филма, много хора започват да го заливат със съобщения. Хора, които са в същата ситуация. Така Catfish става предаване по MTV, в което се заснемат различните виртуални любови, лъжи, комплекси и прочее. Винаги успяват да срещнат двамата души и в повечето случаи.. в почти всеки случай, единия не е това, за което се е представял. 

Гледам го чат-пат. И винаги като го гледам се чувствам странно. Не знам дали през 2006 го е имало тва предаване. Тогава аз не бях навършила 15 и се запознах с моята виртуална любов. 
В момента не съм сигурна как да я наричам. Ще я наричам просто ТО, защото след толкова години аз продължавам да не знам дали ТО е ТОЙ или е ТЯ. 

То продължи две години и половина. То беше с десет години по-голямо от мен. То беше в България, аз не. То винаги идваше на летището и никога не ми се показваше. Пишеше ми само смс-и "Казах ти да се облечеш, в София е студено". То нямаше камера, нямаше и микрофон. То имаше "проблеми", следяха го, не искаше да ме замесва. Уж. 

Оказа се, че не е то на снимките, че гласът по телефона е бил на приятел. Че името му е друго, че има брат и сестра, а нямаше; че баща му е починал, а го имаше. Оказа се, че има дете. 

Накрая всичко беше противоречиво. Първо истината беше една, после друга. Казваше, че съм си писала с много хора, после, че съм си писала само с него. Имаше хиляди съвпадения с най-добрата си приятелка, която е типична мъжкарана (всичко й е мъжко: облеклото, прическата, маниера, обицата на едното ухо...). Идвала е да ми носи подаръци, от там знам. Сега не знам истинското му име и истинската му дата на раждане, не знам последните снимки негови ли са или не. Не знам нищо и не искам да знам.

Отказах се просто така. Отказах се да знам каква е истината и защо беше всичко тва. Нямах Catfish, спрях да ровя и да се опитвам нещо да намеря. Спрях и да говоря... И все пак, с кой ли щяха да ме срещнат ако бяха ? 

Чувството сега е като чужда история. А не като лично преживяване. 
Радвам се, че въпреки всичко сега съм тук и мога да го разкажа, защото можеше и да ме няма. 
Кой знае...


четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Not a hater

Отплеснала съм се. Само исках да кажа, че единственото към което се стремя е да пречиствам демоните от себе си, въпреки че на моменти допускам нещастниците да ме озлобяват, да ме карат да им желая лошото, да мисля отвратителни неща, да не понасям никой и себе си. 

Та...понасям се, обичам се и има кой да обичам и за кой да съм добра - семейството ми. Чух, че ако не мислиш за другите, няма как те да мислят за теб. А шибания ми опит показва точно обратното. За тва вместо вие да мислите за мен, аз мисля за себе си. С най-искрени чувства... 

К.

yo

Настинала съм, в цикъл съм, имам изпити, трябва да предавам курсови, да подготвя семинари, ходя на лекции и на шофьорски курсове... И по-добре не съм се чувствала отдавна. Намирам време и да излизам. 

Като простиш е леко. Едно такова... преди месец разбрах, че оня си заминал за Бг и че може повече да не се върне и все едно камък ми падна от сърцето. И изведнъж и за другите спря да ми пука и спрях да се ядосвам. После се сещам за един от епизодите на Vip Brother и по-конкретно за Ваня Червенкова, когато я питаха простила ли е на... някакъв си. Каза простих му като го убиха. 

Разбрах я. Аналогично. Не съм толкова коравосърдечна. Предпочитам да си тръгват, да ги няма. Към един дол дренки съм се насочвала, нищо че всеки по отделно си мисли, че е по-добър от... 

Тва и онова не било хубаво. Така не се говорело. Нещата са каквито са, аз няма и не искам да претендирам да съм по-добра, съобразителна, разбираща, прощаваща... 

Спрях да обвинявам. Себе си и всички нещастници. 
Леко ми е. Хубаво ми е. Гот ми е на душата. Нищо, че времето е отвратително. Няма шибаняк, който да ме ядоса, да ме срине, да ме разочарова, да ме разплаче ... I'm back. 

Манекенчета, паралии, смешници, напушалки, лицемери, друсалки, комплексари и пази боже сляпо да прогледа. Далеч... с 300.

петък, 1 ноември 2013 г.

Мисля, за това съм свободна

Е, не ме събори и не ме затвори още повече. Просто си дадох сметка, че има и по-лоши неща и че трябва да се стегна. Най-добре слушам себе си. Ама без да искам се слушам. Харесва ми. 

Пак си припомням какво е да мисля за себе си. Правя го като нещо, което преди време много ми е харесвало, ама поради някаква причина съм спряла да го правя. Отвътре ми идва. И ми е хубаво. 

Сега пак съм от тези, които вярват в любовта, без да я търсят съзнателно, защото са заети да усъвършенстват себе си. Знам от опит, че ме води към хубаво и го усещам като нещо хубаво, за това и не мисля. 

Чувствам се пречистена от лошата енергия. 
Кармата си е карма. Знам кое, кога и защо се връща. 

петък, 18 октомври 2013 г.

Кучка

В момента чувствам, че едва се сдържам да не изключа емоциите си. Нищо че са никакви и се чувствам по-скоро безразлична. Рискувам да изключа и трезвото мислене и да почна да творя глупости. Мога да се оправдавам, че е здравословен егоизъм. 

Главата ми тежи. Постоянно искам да съм седнала/легнала - права не издържам. 

Клоня към отчаяние и се опитвам да не изпадна в такова. 

Чувствам се уморена... разбита психически и емоционално. 

Правя всякакви опити да повдигам настроението си. Слушам любимата си музика, танцувам и пея докато чистя, уча, чета, намирам си с какво да се разсмея... докато не усетя колко е фалшиво. 

Мозъка ми работи, правя си планове. Искам да свърша тва, тва и онова. Искам много неща да свърша, да потренирам, да се разходя, да се посмея (този път с някой). Казват, че ако се смееш на най-малкото и на най-абсурдното, дълбоко в себе си си тъжен. Май да. Казват, че ако спиш по много и до късно, дълбоко в себе си си самотен. Горе долу. 


Една много лека искра ме държи - симпатията ми към някой. 

Тази искра обаче е в състояние и да ме затвори напълно. Просто единственото, което правя сега е да се старая да съм отворена. Към всичко, всеки. Иска ми се да ми отвърне със същото. 

Съжалявам, че ще го кажа, но го мисля. Искам всяко дърво, което ми е оставило греда, да остане без клони. И тва е част от мен. Само се опасявам да не почна да я подхранвам повече, защото наистина ми костваше усилия да съм такава, каквато винаги съм искала да бъда. Просто факта, че не ме оценяват, ме кара да искам да съм друга. Не каквато искам, а каквато хората заслужават да бъда. 


Да съм вашата кучка, а вие - моите салфетки. 

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

съществувам някъде

Нещо странно ми се случва.
Пак съм хипер интроверт.
В представите ми - чувствам. Реално не изпитвам нищо. И за първи път думата НИЩО описва всичко.

Като празно пространство, което чака да го напълнят с емоция съм.

Искам нещо... някой да ме впечатли и да ме изненада ПРИЯТНО.

Сигурно всеки жест би ме разплакал. Трогателност. Като букета от братовчедите за рожденния ми ден. Тогава плачех точно от трогателност. Ама като си тръгнаха. 


Мхм. Сигурно е тва. Возя се в товарния влак, за да мога един ден да оценя "лукса" на експресния, който ще ме вози без да спира по малките гари.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Забравих да кажа...

Гледай ме на снимка, бе! 




събота, 12 октомври 2013 г.

Следобедни равносметки

Прочетох коментарите на всички публикации. Някои от преди година съм ги пропуснала, не съм получила известие по пощата за тях, ама сега като ги видях ми хареса, че съм предизвикала размисъл у хората и че съм вдъхновила някой. 
Даже се върнах мислено назад, за тогава. За непознатото...

Прочетох си и черновите. Постове, които съм публикувала и после съм скривала. 

Пожелание за рожден ден от 24.06.11. 
Разни анализи за началото на връзката ми миналата година. Чуденки защо е така, както е, а не е иначе. Сега като ги прочетох си отговорих поне. Знам защо е било всичко. Не, че "си е такъв, на моменти", ами е харесвал друга и прочетох хронологии малко след чуденките ми и малко преди рожденния ми ден, когато даже цвете не получих. 

Нищо. Чат пат мисля за връзката ни. Оприличавам я като най-добрата ми, защото бях най-щастлива. Ама сигурно е нормално, предвид целия фалш, който излезе накрая. И все пак... Накара ме да забравя чуждата схема, в която бях задоволител на нагона. И ме накара да забравя обсебващото държание, посягането, дърпотенето и филмите на ревнивкото. 


Сега просто трябва пак да си събера самочувствието и увереността. 

Казва ми приятел... "От толкова греди дувар ще направиш" и не говорим само за любов. Друг ми казва "Знаеш ли какво си мисля ? Че ти си нешлифован диамант във всякакъв аспект."
- Така ли ? Що ? 
"Ми щото все си била с некадърници разни и кой да те шлифова, човек... Ти не си могла и да се покажеш"...

И така.. греда - дувар. Ама около мене. "Ти си студена" ми казва... ами ква да съм като търся уважение, а не внимание и ми писна да съм нечия секс кукла. Затварям се. 


Активна не ми пречи да съм, ама ще съм пасивна. Вече.

"Груба си", ми казва "Ако и на него така се правиш"... Там е работата, на мен ми се правят. А като виждам, че само междукрачието ми те вълнува, кво искаш ? 

Кере...

Едно друго аз

искам те
"нежна и щедра, тази вечер - тъмнокоса"

остави сутрешното желание за животински секс,

като съм щастлива съм дете, пръскам нежност и искам просто да отместиш косата от лицето ми, да ти се гуша като коте и да ти правя мили очички

енергия 

от онази в онзи миг, когато се засилвам срещу теб и ти скачам на конче, ама отпред
тогава, когато детското изчезва, за да се превърне в мръсно, страстно и перверзно.. 

свобода

да чувствам лекота, подобна на двете дръпки марихуана, ама без марихуаната
да чувствам комфорт, все едно съм в любимите си кецове, по мой си начин секси, в черно-бялата ми рокля
да искам да припкам като след няколко ред була, да се смея с глас, на високи децибели, със светещи очи и тъмнокоса

искам те

"ласка като песен в моето сърце ще нося... "

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Обогати ме ...

Не ме е страх да го гледам право в очите докато ми говори. Перфектно издържам и на неговия поглед и обичам да го озарявам с усмивка, когато се обърне да ме погледне и да ми намигне закачливо. 

Харесва ми когато бърка руския с българския и с усмивка ми заявява, че е научил СОПОЛ и СВИНЯ, а аз му казвам, че е по-ефективно да каже "Свиньо мръсна". Иначе го бива в произношението, предвид че българския си е сложен. 


Смях се с него близо два часа, а знам, че мога и още. Въпреки че ми е малко тъпо, че се смея, докато ми пее О соле мио... бива си го все пак и до последно не вярвах, че пее опера. 


Тва съдбата е голямо нещо. Якото е, че и да я знам, ми се получва несъзнателно. Без да търся нищо. Освен погледа му...


Пита ме как е името му на руски. 

Не знам. 
Обогати ме... ^^ 

понеделник, 30 септември 2013 г.

Тъпата аз

Седях срещу нея в автобуса и тя изглеждаше досущ като мен. Едновременно и еднакво жестикулирахме. Говорих й за оня и виждах как очите й се насълзяваха с моите, а след това ми допълваше изреченията. 

После се събудих. Мисля, че тя беше тази, която криех и се събудих като нея. 

Откровенията на един боклук ме накараха отново да се почувствам като най-голямата глупачка на света. Да не мога да се побера в кожата си от яд за това, че съм такава. Да не мога да си простя, че съм давала шансове. Да ми се иска да скоча от най-високото, за да не съществувам повече. Да ми се иска да бях най-лицемерния боклук, свръхегоист и леке. ЗА ДА НЕ МИ ПУКА. 

Боли ме нещо зад гръкляна и като го пипна болката се разнася из целия ми врат, а в стомаха ми бушува напрежение. 


До скоро имах нужда от някой, от компания, от любов, от прегръдка. 

Сега искам да съм толкова сама, че да ме забравят... и да забравя и аз, че ме има.

Въпроса ми сега е... на себе си ли да простя или на боклуците да простя, щото на себе си не мога.

петък, 13 септември 2013 г.

Amigo...

"Скъпа, преди да пораснеш трябва да се влюбиш 3 пъти.
Веднъж, да се влюбиш в най-добрия си приятел, съсипвайки приятелството ви завинаги. Това ще ти покаже истинските приятели и тънката линия между приятелство и нещо повече. *...* 
Ще разбереш, че хората на които им пука за теб, всъщност са единствените, които си наранил. "

Прочетох това и изведнъж ми се дорева.
Просто така ми се насълзиха очите, защото си спомних. 
Спомням си "Кристияна, влюбен съм в теб"
и си спомням, че го няма когато се нуждая от него. 

А най-вероятно не иска да слуша за други. 
Или по-вероятно не му пука. 
Вероятно говори, че съм друга, че съм се променила
и не осъзнава, че той си го направи. 

Уморена съм да съм след него. А миналото ме гони, за да ми каже нещо. 
И чакам да чуя. 

Боли ме егото. Много.

I'm givin' free hugs. And I need one.

събота, 3 август 2013 г.

Силата на мислите ?

Като се замисля... 

Това, което съм искала, съм го имала. 

Може да не е било ТОЧНО както съм си го представяла, ама съм го имала. 
Може да ме е наранило, ама съм го имала. 
Може да не е било на всяка цена, ама съм го имала. 

Получавала съм. Я заслужено, я незаслужено, я на късмет, я с малко, я с много усилие... Нерви, рев... 


И сега ? По-айляк мога ли да съм ? Чувствам се безсмъртна. Няма дума, която да описва вярата ми, че МОГА!! 


Ако искам. 

сряда, 17 юли 2013 г.

Reflexion

Радвам се, че една част от онова момиче още не е умряла. 
И че ме кара да искам да направя/кажа/пожелая нещо мило на някой, на който съм държала. Някой, който ще замине и може би никога повече няма да видя. Някой, за който изписах толкова много в блога. И все пак някой, чието единствено отношение към мен е било арогантно. 

Да помниш дати сигурно означава нещо. Че някой е важен. 

Да забравяш дати сигурно пак означава нещо. Че някой е спрял да бъде важен. 

Онова момиче само понякога се показва плахо зад изцапаните ми платна, по които се опитвах да рисувам любов. Бърза да се скрие обаче, когато наближи фурията. Бясната, дръзката, директната... онази, която не се колебае да засили стъклена чаша в лицето ти. Онази, която не обръща внимание на плахата, а обвинява, псува и крещи. Неконтролируемата, която изкача без да иска... и засенчва всичко. 


Иска ми се онова момиче никога да не си отива... Няма да го пусна. 

Иска ми се онова момиче да успее да изпъкне пред фурията. И ще го направи пред правилния човек... когато му дойде времето. Или поне за това мечтае с цялото си сърце. 

А хората, на които държах... държала съм. Вече не държа. 

Ето това е... когато едната засенчва другата. Защо й е да изпъква и да показва.. и защо с тази задна мисъл, че видиш ли... той ще си каже "О! За нея наистина съм бил важен.."

Това е. Тук ще остане. За всички по малко и за никой конкретно. 

Довиждане... да не кажа сбогом.

"Отдавна в паметта ми си забоден 

и мислейки за тебе тихо плача.
Карфица с обещание за спомен
и подпис във сърцето ми: Шивачът."

четвъртък, 25 април 2013 г.

Доня Кихота.

Такава съм. Груба, дръзка, цинична понякога. Крия цялата си чувствителност зад силния си характер. Искам два куршума - по един за двете ми лица. 

Чудя се защо не разбра, че за мен е по-важно да виждаш, че държа на теб, отколкото да чуваш фалшиво "обичам те". Обичам те, което така и не изрекох. За да не бъде фалшиво. 


Ти си точния пример за това как ако си с кофти нагласа за нещата, наистина се стига до кофти нагласяне на нещата. В коя от всички приказки доброто побеждаваше злото ? Моя позитивизъм не успя пред твоя негативизъм. 


Спрях да виждам смисъл след всичко, което изрече. Всичко, за което не помисли. И колкото и да се опитвах да ти покажа и другата страна, ти така и не си даде сметка. За нищо. И ме питаш, "Ти сериозно ли" ? Естествено. "Изкуствено", ще кажеш. Каквото и да значи. Ти си знаеш. 


Съжалявам. Защото наистина държах и придадох смисъл на нещо, за което явно само аз съм се борила. Доня Кихота. 

вторник, 2 април 2013 г.

Mess

Ревност. Шамар. Наранено его.
Не неговото, моето.

Случва се понякога... да се сетя за тогава.

Южен и северен полюс. Оптимизъм и песимизъм.
Някак си в едно. Опитвайки се.

Желаейки се.

четвъртък, 28 март 2013 г.

СПИСЪКЪТ

Отдавна се каня да го направя, мамка му. Забравила съм всичко, което исках да включа в него, ама се надявам един ден да ме осени. От днес обаче почвам... и записвам. И ще променям и редактирам. 


Тва ще са все неща, които ще... или трябва, не, ИСКАМ да направя някой ден. При първа възможност.


Europa-Park 2013 - Die Neuheiten

Да летя с балон

Да скоча с парашут
Да мина дооста километри с колело
Да си направя снимка насред някоя магистрала или шосе, а в далечината да се вижда забележителност (въпреки че може да мина и без нея, ама да не е напразно бибиткането...)
Да правя секс в самолет
Да нахлуя в частен дом с басейн посред нощ и да се къпя чисто гола
Да отделя един ден или няколко часа пишейки всяко нещо, което ми мине през акъла

вторник, 29 януари 2013 г.

Мъжете не осъзнават какво влияние оказват някои коментари отправени към нас. Може и да не са искали да ни засегнат или комплексират, ама точно това се получава.

Осени ме съзнанието. Осъзнавам колко е вярно, че жените обичаме с ушите, а мъжете с очите... Не съм перфектна. Стана клише, че никой не е, но за разлика от преди, аз спрях да се опитвам да бъда. Разбрах, че няма смисъл. 


Надявам се да съумея да запазя самообладание и да не позволявам нещо, което отдавна е спряло да ме афектира, да го прави сега. Не искам да руша постигнатото. 


Едно е сигурно, ще продължа да се сещам. 

I am what I am and if you don't like me, don't be part of my life. 

И все пак те целувам.