сряда, 31 октомври 2012 г.

Да речем, че се чувствам тъжна, защото за пореден път пристъпвам и знам какво искам и се заблудих в началото, че нещата са.... Че нещата и за двамата са еднакви. И са такива донякъде. Спират да са обаче, когато... аз започна да показвам, че ми пука (и той се дразни), а той не показва изобщо, че му пука (и аз се дразня). Той не показва чувства. Дори да не става въпрос за мен. По принцип. Аз пък не мога да си замълча, не мога да не покажа... Не искам пак да съм като нея, както бях с него. Сега бях и съм себе си.. и искам така да си остане. Ако той поиска... ако той ме приеме такава, добре. Ако не... пак е добре. Не мога да скрия, че ми е гадно. Ама съм се научила... достойнството ми над всичко!

И така ще бъде. Защото няма непреодолими неща.