петък, 31 август 2012 г.

Когато става дума за другите..

Не знам точно как да го опиша. Раздразнена съм. Такава съм, каквато съм. Не искам някой да ми сваля шапка и да ме хвали. Ама искам да си мълчат, когато нямат какво да кажат или нещата вместо да "са", само им изглеждат

Дали се престаравам или не, мисля, че е мой проблем, а разни реплики, които целят да ме обидят, по-скоро ме учудват. Може и да съм криворазбрана. 


Първо си мислех, че е избиване на комплекси. Май още го мисля. Или просто яд, че не може да се намъкне между краката ми. Продължавам да го мисля. 


И все пак съм сигурна, че ако бях с него, вместо с Него щеше дори да се радва, че съм такава, а не онакава и нямаше да се подразни. Всъщност не ми пука кой кви емоции изпитва, след като не съм се обърнала към него, не съм казала нищо по негов адрес и не съм го злепоставила пред другите. 


Искам и държа. Пък и не ми се занимава да давам обяснения "Защо е така" на хора, които грам не ги засяга. 


Може би е неразбираема бариера между полигамния и моногамния начин на живот. Първия от които аз не искам и нямам намерение да разбирам. 


ПП: Мисля, че ми харесва да съм злопаметна. 

ПП2: Доуточнено и не докрай изяснено, спирам с Whatever.