петък, 31 август 2012 г.

Когато става дума за другите..

Не знам точно как да го опиша. Раздразнена съм. Такава съм, каквато съм. Не искам някой да ми сваля шапка и да ме хвали. Ама искам да си мълчат, когато нямат какво да кажат или нещата вместо да "са", само им изглеждат

Дали се престаравам или не, мисля, че е мой проблем, а разни реплики, които целят да ме обидят, по-скоро ме учудват. Може и да съм криворазбрана. 


Първо си мислех, че е избиване на комплекси. Май още го мисля. Или просто яд, че не може да се намъкне между краката ми. Продължавам да го мисля. 


И все пак съм сигурна, че ако бях с него, вместо с Него щеше дори да се радва, че съм такава, а не онакава и нямаше да се подразни. Всъщност не ми пука кой кви емоции изпитва, след като не съм се обърнала към него, не съм казала нищо по негов адрес и не съм го злепоставила пред другите. 


Искам и държа. Пък и не ми се занимава да давам обяснения "Защо е така" на хора, които грам не ги засяга. 


Може би е неразбираема бариера между полигамния и моногамния начин на живот. Първия от които аз не искам и нямам намерение да разбирам. 


ПП: Мисля, че ми харесва да съм злопаметна. 

ПП2: Доуточнено и не докрай изяснено, спирам с Whatever.

понеделник, 27 август 2012 г.

Морето!

Почивка на българското черноморие. Само тук мога да усетя онази тръпка от това да съм с хубави хора на хубаво място. В България. 

Първи ден: 


Тръгнахме в 5 сутринта от Трявна, спирахме в Айтос да пием кафе, а после в Бургас, за да вземем пиене от Carrefour. После потеглихме към Ахтопол. Първото ми впечатление за квартирата беше "Ъъ, сериозно ли ?", ама се оказа, че стаите са големи и хубави.  Имахме си и тераса. 


Всеки си взе един бърз душ, обухме банските, грабнахме кърпите и айде, на плаж. Преди това се отбихме да хапнем. Гьозлеме. Запътихме се към плажа, който се оказа доста голям и чист, с кристално чиста вода. Посмяхме се на "Цици има по целия плаж, пици има само при нас". 


Вечеря в Синеморец, "Шопска среща". Бяха ни запазили доста хубава маса, сложена на лодка. Храната беше хубава. Прибрахме се наситени, уморени и готови за следващия ден. 


Втори ден:


Закуска. Гьозлеме. И на плаж Силистар край Синеморец. Красота. Червен флаг, големи вълни и забава в морето. Стари познати. Още през деня се предусещаше, че този ден ще е най-най-забавния, изцеждащ само позитивни емоции. 


(Обяда го пропускаме, прибирахме се все преди вечеря ;д)


Вечеря в квартирата, пийване в квартирата, контене за плажния Най-клуб с гост Илиян :D 

Маса за четирима. Уиски Jameson с Red Bull и много, много танци. Шоуто беше пълно. Евала на пича, който предложи брак на любимата си пред цялата дискотека, паднал церемонно на колене.. И горчиво ! 
Сервитьорката ни беше симпатично момиче, което по-късно придърпахме в нашата компания. Наздравици, ликьори, дивеене по дансинга.. 

Прибрахме се сутринта, ядохме Ахтополки, слизахме по разни пътеки край един залив да чакаме изгрева (който така и не дочакахме, понеже ни стана студено..)

В квартирата: спор за одеалото. Аз и Денислав. "Дай ми одеалото, че ми е студено" - "Вижте я тазии иска да ми вземе затопленото одеало.. Изчезни !!" Още няколко минути спор и се отказах. Отидохме със съквартирантката в друга свободна стая, да потърсим одеало. Не видях стъпалцето и стъпих на ръба, а после се оказах на колене на пода като се сдържах да не избухна в истеричен смях. 

Легнах си доста уморена и се събудих след три чàса, умирайки от жега (ама то с тва одеало..) и умирайки от... жажда. Ставах и лягах няколко пъти. 


Плана за третият ден беше плаж в Царево, по-точно Арапя. Стояхме малко и решихме да се върнем в Ахтопол, на по-чисто. По пътя спряхме между Царево и Ахтопол, на едно скалисто заливче. Уникална красота, бистра вода, красиви водорасли. Рай. 


Не ми се тръгваше, ама потеглихме към Ахтопол и откарахме на плажа пак до вечерта. 

Вечеряхме в много хубав летен ресторант, с доста приятна атмосфера и богати блюда. Зелена салата с риба тон. Пиле по мексикански, Рибен сач, тиквички, картофки... Вкусотия. 

След вечеря - разходка из града, до кея, по центъра.. до квартирата. Стояхме за последно на терасата с по мента и спрайт в ръка и припомняне на всеки един хубав момент от почивката. 


Не мога да се оплача. Беше страхотно и.. ИСКАМ ПАААК !! 

Нямам търпение да получа снимките.



петък, 17 август 2012 г.

А ти ? Чувстваш ли се свободен ?

Аз да. Чувствам се свободно обвързана. Чувствам лекота и спокойствие, че мога да споделя всичко, без отсреща да ми вдигат скандали, без да се налага да отговарям на дразнещите въпроси: кога, къде, с КОЙ, защо не ми каза и т.н. Няма ги фасоните, няма ги излишните спорове, а сигурно би трябвало да ги има, след като сме на разстояние за месец и половина (който все повече набира скорост и малко му остава да отлети). Нямам търпение. 

Когато го попитах дали се чувства свободен, въпросът му беше "В какъв смисъл ?" и след като му обясних, отговорът му беше "Мда. Така се чувствам." И усмивка. 


Радвам се, че двамата приемаме нещата еднакво. За първи път не чувствам да давам повече без да получавам достатъчно. И за първи път не се чувствам гузна, че давам по-малко, отколкото получавам. 


Понякога това ме плаши и се чудя докъде ще ни отведе, а отговора на този въпрос може да ни го даде само времето. 


Хубаво е, че оставяме нещата просто да вървят и да се случват, без ние да им се месим. Приехме изпита да сме "разделени" за известно време и ще видим оценката когато се прибера. 


Дали ще е наслада или горчилка... ако не някой друг, то скъпото ми блогче със сигурност ще разбере. 


(Или не, ако съм прекалено заета да се наслаждавам) 

:)

четвъртък, 16 август 2012 г.

Пише ми се!

Така ми се пише, а се чувствам толкова изпразнена от мисли... И не защото той е до мен и ми действа така (де да беше, мамка му...)

Винаги съм била мислител, анализатор. Последно време губя тази моя способност, което ме радва. Искам да видя как е от другата страна. Не става въпрос да върша неща без да мисля въобще и следователно да творя глупости. Просто не дълбая толкова. Може би защото сега съм доволна от себе си и от нещата, които ми се случиха/случват. Или е просто защото ми се случи той. 


Трудно ми е да реша дали той ме извади от миналото или аз сама реших да оставя миналото на мястото му. Ако питам онази, другата, ще каже, че съм аз. А аз не мога да отрека, че и той има пръст в това. 


За мисленето бях тръгнала да пиша. По едно време блогуването ми се струваше адски малоумното нещо. Може да се каже, че се присмях на това, което в известна степен ми помагаше да не полудея, когато не бях добре. Изневерих му. Чудех се какво толкова му умуват хората, които продължават да публикуват това, което се случва в тях. Забравих, че и аз съм го правила...


Сега не пиша от мъка. Просто се сетих, че няма лошо да запечатам това, което ми се върти в главата СЕГА...ДНЕС, за да го прочета утре или след няколко месеца, когато сигурно ще съм прекалено заета да мисля за друго. 


Не искам да го прегърна. Искам да ме прегърне. Да усетя меката тежест на ръцете му, парфюмът му и да заспя като дете. 


Искам да знае, че се чувствам свободна, дори когато ме е оковал в стените на топлата си прегръдка и... че го искам. Харесва ми когато се чувствам сигурна. Без да ми е даденост.

събота, 11 август 2012 г.

Когато вън вали..

Е, такова заглавие ударих, че все едно ще пиша най-сладкоромантичния разказ на света. (А всъщност искам да нахвърля няколко изречения)

Просто навън вали. И ми е хубаво да слушам дъжда, въпреки че го няма при мен да ме прегърне и една част от мислите ми е при него. Не при дъжда, де...


Петък е. Хората купонясват, а аз просто си лежа. На балкана е друго. Въздуха, небето. А и коя музика може да замени капките дъжд и шумът на реката... (Да не забравя пенсията! Добре де, утре аз ще купонясвам.)


Препрочетох всичките си публикации по ред, от създаването на блога, до сега. Докато четях си мислех няколко неща:


-през седмица си меня настроенията.. съм си МЕНЯЛА* (тая дума като я написах ми се струва супер странна, на български ли е?)


-при мен са рядкост късите постинги.. ква съм такава обяснителна, не знам (мисля, че и този пост няма да направи изключение)


-някои постове са пълна скръб, яко безсмислени и нелогични (сигурно са като мен, щом и те са такива..) Иде ми да ги скрия, ама няма. От мен да мине...


-видях очертанията на промяната в мен, начина ми на мислене и на приемане на нещата (тва ще се окаже целта на блога... мислех на тая отметка да не пиша глупости, ама явно не мога да се въздържа)


*Минава влака*


Тук, при баба, е хубаво. Къщата е между два балкана, зад нея има река, а зад реката и над нея - минава влака. Като малка знаех точно в колко часа ще мине влак. Бях им научила разписанията. Все стоях до прозореца, зад пердето. 


Една муха ми сече концентранцията и ще оставя поста така. Няма нужда да удължавам повече. 

Понеже нямам идея как да завърша, ще напиша само.... ами обичам да съм си у дома!