събота, 12 май 2012 г.

*

Хората се появяват в живота ни, за да ни научат на нещо и после си тръгват. Или просто ги пускаме. 

Харесва ми по-философското виждане на нещата, по-лесно се приема. 

За мен сродната душа е човек, който не познаваш, но вътрешно си убеден, че с този човек имате много общо и искаш да го опознаеш. И всъщност не ти трябва нито много време, нито кой знае какви действия от негова страна, защото понякога нито думите, нито действията стигат. Чувството вътре в теб е толкова.. показателно, че нямаш нужда от жестове и слова, за да оценяваш. Да оценяваш правилно при това.

Чувствала съм се толкова безсилна в опитите си да извадя на показ цялото това усещане, това толкова рядко чувство. Желанието и емоцията са били толкова силни, че започват да бликат от очите. Без да знаеш точно защо. Дали защото знаеш, че другия не усеща същото или просто защото ръцете не са достатъчни, за да прегръщат толкова силно. Нито устните са толкова издръжливи, че да целуват толкова страстно. "Обичам те" е просто един нищожен звук, който се губи в пространството. Няма те там, а си в друго измерение. И не става напук.

Не бях там, но още си тук.


*Моят отговор на коментара*