неделя, 6 май 2012 г.

Аз съм с теб.

Ти не усещаш, не виждаш, не знаеш, но аз съм с теб. С теб съм, защото искам да съм. 
Ти вероятно си мислиш, че мисля лошо за теб, че не те познавам. А колкото и да се прикриваш аз те познавам. 

Ти си чувствителен, добър, отзивчив, сериозен, може би загрижен. Харесва ти да показваш непукизма си, харесва ти да си темерут. Харесва ти хората да виждат безразличието ти. А всъщност имаш нужда да покажеш цялото реално ТИ, което се крие в теб. Би се отдал и сигурно го правиш. За друга. Харесва ти платониката. 

Ти не можеш да си груб. Ти се правиш на твърд. Не съм мазохистка. Просто те познавам. Не живея в миналото. Просто те искам. 

Твоя начин да ме отблъснеш беше да ми отказваш. Твоя начин да не ме залъгваш беше да ми показваш, че не ти пука, въпреки че ти пука. Твоя начин да те забравя беше да ме изтриеш. Твоя начин да не ме използваш беше да не ми даваш шанс. Твоя начин да си загрижен, всъщност беше начин, който ме нараняваше. 

Всичките ти опити се оказаха провал заради нещото вътре в мен, което не спира, не иска да си отиде. Каквото и да (не) правиш. 

Направих много грешки. Късно приемам нещата така, както трябваше да ги приема. Сама се научих, сама разнищвах, сама отплитах, сама анализирах, сама израствах, сама намирах отговорите, които ти не искаше да ми дадеш. 

Мъжкото его. Плахото ти, заобиколно откриване. Там трябваше да търся, а го разбрах скоро. Твоя начин да ми покажеш, че държиш на мен. Черногледството ме караше да виждам само пренебрежението ти. И да търся отговори за причината обвинявайки себе си. 

Пак ме питай знам ли какво е да обичам. Знам, защото те обичам. Не питай защо те обичам. Няма причина. Не трябва и да има. Обичам те, защото си ТИ.