четвъртък, 24 май 2012 г.

Изкривена реалност

Блъскат се желание и нежелание.
Блъскат се любов и омраза. 
Блъскат се нежност и агресия. 
Блъскат се липса и ненавист. 

Не мога. Не знам. Не ми се мисли. Не ми се чувства. Не ми пука. 
Писна ми. От мен, от теб, от измисленото нас, от спомени, от миналото. От днес. От утре. Сега. Някога. Никога. 

Не се понасям. Не те понасям. Гордост. Ярост. Не боли. Не пари. Човърка. Гъделичка. Дразни. 
Да бяха лъжи. Бяха изкривени истини. Не. Нямаме се взаимно. 
Нищо няма да направя. Моя начин да те обичам е като те мразя. 



неделя, 20 май 2012 г.

Every word you said.

Каза, че се обича толкова, че да си помислят хората, че е самовлюбена, а в същото време мрази хората около нея да са като нея. 

Обича някой лош като нея, не й е интересен добрия като нея. Loving you darling.

Мрази начина по който я караш да се чувства. 
Мрази да й прилошава от притеснение когато си там. Някъде. Наоколо. 
Предпочита да си никъде. Някога. 
Полудява. Иска да се махне. Да избяга. 

Now you just somebody that I used to know. 

And I was me but now she's gone. 

събота, 12 май 2012 г.

*

Хората се появяват в живота ни, за да ни научат на нещо и после си тръгват. Или просто ги пускаме. 

Харесва ми по-философското виждане на нещата, по-лесно се приема. 

За мен сродната душа е човек, който не познаваш, но вътрешно си убеден, че с този човек имате много общо и искаш да го опознаеш. И всъщност не ти трябва нито много време, нито кой знае какви действия от негова страна, защото понякога нито думите, нито действията стигат. Чувството вътре в теб е толкова.. показателно, че нямаш нужда от жестове и слова, за да оценяваш. Да оценяваш правилно при това.

Чувствала съм се толкова безсилна в опитите си да извадя на показ цялото това усещане, това толкова рядко чувство. Желанието и емоцията са били толкова силни, че започват да бликат от очите. Без да знаеш точно защо. Дали защото знаеш, че другия не усеща същото или просто защото ръцете не са достатъчни, за да прегръщат толкова силно. Нито устните са толкова издръжливи, че да целуват толкова страстно. "Обичам те" е просто един нищожен звук, който се губи в пространството. Няма те там, а си в друго измерение. И не става напук.

Не бях там, но още си тук.


*Моят отговор на коментара*

неделя, 6 май 2012 г.

Аз съм с теб.

Ти не усещаш, не виждаш, не знаеш, но аз съм с теб. С теб съм, защото искам да съм. 
Ти вероятно си мислиш, че мисля лошо за теб, че не те познавам. А колкото и да се прикриваш аз те познавам. 

Ти си чувствителен, добър, отзивчив, сериозен, може би загрижен. Харесва ти да показваш непукизма си, харесва ти да си темерут. Харесва ти хората да виждат безразличието ти. А всъщност имаш нужда да покажеш цялото реално ТИ, което се крие в теб. Би се отдал и сигурно го правиш. За друга. Харесва ти платониката. 

Ти не можеш да си груб. Ти се правиш на твърд. Не съм мазохистка. Просто те познавам. Не живея в миналото. Просто те искам. 

Твоя начин да ме отблъснеш беше да ми отказваш. Твоя начин да не ме залъгваш беше да ми показваш, че не ти пука, въпреки че ти пука. Твоя начин да те забравя беше да ме изтриеш. Твоя начин да не ме използваш беше да не ми даваш шанс. Твоя начин да си загрижен, всъщност беше начин, който ме нараняваше. 

Всичките ти опити се оказаха провал заради нещото вътре в мен, което не спира, не иска да си отиде. Каквото и да (не) правиш. 

Направих много грешки. Късно приемам нещата така, както трябваше да ги приема. Сама се научих, сама разнищвах, сама отплитах, сама анализирах, сама израствах, сама намирах отговорите, които ти не искаше да ми дадеш. 

Мъжкото его. Плахото ти, заобиколно откриване. Там трябваше да търся, а го разбрах скоро. Твоя начин да ми покажеш, че държиш на мен. Черногледството ме караше да виждам само пренебрежението ти. И да търся отговори за причината обвинявайки себе си. 

Пак ме питай знам ли какво е да обичам. Знам, защото те обичам. Не питай защо те обичам. Няма причина. Не трябва и да има. Обичам те, защото си ТИ.