петък, 20 април 2012 г.

Нещото в мен.

Там, на терасата в шумния град. Палиш търпеливо цигара, вглеждаш се в пейзажа без да го виждаш и мислите ти препускат.

Препускаха. Бях с теб. На терасата, в приятна лятна нощ, седнали на по чаша вино (странно защо вино, след като не обичам вино). Не беше тежко, а непринудено. Забавно.

Признах си го както винаги. Няма на кой друг. Ти ще си последния. Признавам го на себе си и този път няма да го напиша. Нито ще го опиша. Само ще отбележа, че е там, за да се присещам ако го забравя.

Очите ми не гледат навън. Гледат навътре. Отвън са слепи и сякаш пропускат всичко.. Онова, което като се замисля ми се губи. Филмова лента набързо прегледана.
Интро или екстро, там някъде. Или никъде.
Мисля, че е прекалено отвътре-навън. И все пак се живее. Доволно.

А лентата... нека си прескача.