четвъртък, 5 април 2012 г.

Прераждане

Чувствам се нова. Нова като новородена, чиста, НЕбелязана, неопетнена и неопитна. Чувствам, че съм забравила уроците, че съм забравила спомените и себе си. Чувствам, че не мога нищо, а всъщност знам, че мога всичко. 

Чувствам, че всичко е нещо непознато, което не искам да опозная {отново}. Не чувствам страх, нито притеснение. Просто не го искам. Мога без него. И без него. 

От време на време едно вътрешно трепване ми напомня, че още го обичам. Просто не си спомням какво е да чувстваш и да усещаш. Да докосваш. 

Не ме боли. Имам чувството, че свикнах с маската. Онази, която ме прави силна. Която дори мен успя да заблуди, че всичко е наред. Която ме накара да забравя себе си. 

Не чувствам, но знам. А когато не знам, чувствам. 
Знам, че е като карането на колело. Не се забравя. Нищо, че си мислиш, че ако пак се качиш, сигурно ще паднеш. А тръгването на зиг-заг само ти напомня, че трябва да овладееш кормилото и да пазиш равновесие. 

Знам, че нещо не е наред. Просто съм свикнала да мисля, че е, само и само да се чувствам добре. 

И така остава въпроса дали с времето аз наистина се оправям или просто се травмирам още повече. Въпреки, че не чувствам нищо, освен безразличие. Или безгрижие ... към всичко и всеки..