неделя, 12 февруари 2012 г.

Много поздрави на теб и на представата ми за теб

Кой каза текила ? Сигурно съм била аз. Тъжна страна, весела обстановка и един изгарящ гърлото шот. Солено ти е, кисело ти е. Горчи понякога. Всичко е понякога, само не и сладко. Допирам устните в салфетка. След първата по-сладко става. 

Много поздрави ми казаха. Интересно. Неочаквано. Мерси, и на него много поздрави. !?
Защо ? Трябваше - Ако беше мъжкар щеше да ми пише или да се обади, ама мерси все пак. 
Нищо, зарибена съм, а стръвта не струва.  

Помня. Там - на дивана и Момичето за милион долара. Само че не разбрах как свърши, бях заета. С теб. 

Понякога съм готова, понякога не съм. Понякога те искам, понякога не знам дали те искам. Като Рапунцел. Като жена. 

Една такава нелогична.. 
Добре де, позволено ми е. Пък и се уморявам да бъда силна. 
Позволявам си лукса да не знам, да не мисля. Опитах се да си позволя и да заплача, ама не стана. Най-много да се насълзя и до там. Добре ли си ? Да, прашинка ми влезе. Да, бръкнах си в окото. Да, обърнах си миглите. 

(Ок, изтрещях..)
Нека да са поздрави!