петък, 24 февруари 2012 г.

Кой цитат...

...от песен отговаря на любовното ви положение ? 
Няма цитат, има цяла песен. 



Julieta Venegas - Me voy 

Por qué no supiste entender a mi corazón ? Lo que había en el. 
Por qué no tuviste el valor de ver quién soy ? 
Por qué no escuchas lo que está tan cerca de ti ? 
Solo el ruido de afuera y yo que estoy a un lado desaparezco para ti. 
No voy a llorar y decir que no merezco esto, porque es probable que lo merezco, pero no lo quiero. 

Por eso me voy! Qué lastima, pero adiós! Me despido de ti y me voy. 

Porque se que me espera algo mejor, alguien que sepa darme amor. 
De ese que endulza la sal y hace que salga el sol.
Yo que pensé nunca me iría de ti que es amor, del bueno de toda la vida. 
Pero hoy entendí que no hay suficiente para los dos. 
No voy a llorar y decir que no merezco esto, porque es probable que lo merezco, pero no lo quiero. 

Por eso me voy! Qué lastima, pero adiós! Me despido de ti y me voy... 

Тръгвам си 

Защо не можа да разбереш сърцето ми ? Това, което имаше в него ?
Защо нямаше смелостта да видиш коя съм ?
Защо не чуваш това, което е толкова близо до теб?
Само шумът навън, а аз, която съм отстрани, изчезвам за теб.
Няма да плача и да казвам, че не заслужавам това, защото е възможно да го заслужавам, но не го искам.

За това си тръгвам! Колко жалко, но сбогом! Сбогувам се с теб и си тръгвам.

Защото знам, че ме очаква нещо по-добро, някой който знае как да ми даде любов.
Някой от тези, които ослаждат солта и правят така, че да изгрее слънцето.
А аз си мислех, че никога няма да си тръгна от теб, че е любов от добрата, от вечната.
Но днес разбрах, че няма достатъчно за двама ни.
Няма да плача и да казвам, че не заслужавам това, защото е възможно да го заслужавам, но не го искам.

За това си тръгвам! Колко жалко, но сбогом! Сбогувам се с теб и си тръгвам...


Така де, перфектно ме описва. От една страна го има отчаяното "Защо", а от друга - по-смелото "Тръгвам си". Е, отдавна съм си тръгнала. Можеше да има и трета страна - Не поглеждай назад - ама ще навлезем в чалга стила, а не искам да го намествам в емоционалните си изблици.

сряда, 22 февруари 2012 г.

Скъпо Блогче,

Малко се дразня.

Точните мисли и думи идват когато си легна и се опитвам да заспя. И идват неканени. Как точно когато едва гледам, мозъка ми пращи ли пращи. Няколко пъти се замислях дали да ставам да взема компютъра и да пиша...докато не заспя пишейки.

Е, днес реших да пиша преди да заспя, без да се налага да ставам полузаспала. 

Една доста голяма част от публикациите ми са свързани с него. Предполагам, че е нормално, след като след и ЗАРАДИ него си направих блог. Също и за да следя неговия анонимно. Помня как му мрънках да напише нещо за мен. А сега той не подозира, че цял блог съм направила да го оплаквам. Или да го редя наволя. (Тук сигурно много хора ще ме попитат защо се хабя. Казвам - за да не полудея, за да не изкрещя всичко в лицето му (въпреки че той знае почти всичко), за да не се поддам за милиарден път да се покажа слаба в очите му, за да не си вдига акциите на мой гръб и т.н)

Видях го в петък. Още ми е интересен и неразгадаем. Така де, чудя се гузен ли е, виновен ли се чувства, че едва ме поглежда. Или наистина е непукист и аз съм, цитирам, "никоя". Сигурно е нормално като кажеш няколко истини на глас,  в очите на другия, да се "защити" по най-добрия начин - наранявайки ме, като казва, че съм "никоя, че да го жегна". И така де, за една стотна само улових погледа му и побърза да погледне встрани. Случайно да не го доразгадая.

Интересно ми е, познаваме се (в пълния смисъл на думата), за какво му е да се прави, че не е това, което е ? Искам да кажа, зорлем се прави на такъв, къвто не е - по-лош. Предполагам, че е еквивалентно на мойта защита след него. Добра, ранима душа, която се пази със зъби и нокти, за да не попадне отново в капана на разочарованието.

Сигурно нямаше да пиша глупости, ако топките му бяха на мястото и служеха по предназначение. Така де, веднъж да застане като мъж пред мен и да ми каже точно, ясно, искрено и открито какво мисли и какво чувства. Ако ще "мразя те" да е..Каквото и да е, просто да спре да си противоречи. А не всеки път, когато се опитвах да проведа разговор с него, да ми говори с недомлъвки и ту така, ту - иначе. Пък аз да гадая дразня ли го, преча ли му, на пич ли се прави, точен ли иска да бъде, за приятелка ли ме има, за поредната ли ме е взел. Говореше едно, правеше друго, чат-пат думите съвпадаха с действията. После жените сме били неразгадаеми и не сме знаели кво искаме. Добре. Аз не знам що се опитвам да разсъждавам и (колкото мога) да се опитвам да правя като тях, за да ме разбират и за да покажа, че знам какво искам. Мани.

След него съм само на периоди. Ту такава, ту онакава. Ти виждаш, Блогче. Ако си прочета публикациите една след друга, подред, и си мисля, да се *** в изтрещялата. Сега съм на фаза - Една камара различни чувства се блъскат едно в друго, пък аз не им обръщам внимание, да не взема да се вкарам в някой филм. 

Продължавам да искам да говоря с него и ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ всичко да е ясно и категорично. Чак си викам, дали да не го потърся пак аз първа? И като се сетя, че няма никакъв смисъл, понеже все той е правия, а аз кривата и нещата се извъртат както на него му е удобно... ми се отщява, честно. Тъй де, правя се и аз на корава с повишено его. Ама по-добре така, отколкото пак да се обеснявам и да търся обяснения. Ще си преглътна егото, когато ми даде добра причина, за да го направя. Нека веднъж той поиска разговор и изяснение. 

Кво беше ? Много поздрави ми пратил. 'Убаа работа. Приемам, ама не кълва. Всъщност, трябва ли ? Гледам да не търся под вола теле, просто поздрави ми е пратил пича. Ама нали съм жена. Пф. Абе, мисли реално, Kristey, ако имаше НЕЩО, щеше сам да те потърси, да те пита как си, а не слагаш ли си го с някой... Все тва ме питаше. Ега ти чувството за собственост. Знаел бил, че съм добре, за тва не питал. Айде бе! 

Изпадам в луда ревност, като се появи някоя нова в обкръжението и не знам познават ли се, не се ли, а после си представям, че по някаква случайност се знаят. И не само тва ами се и чукат. Или пък, че чука някоя моя позната. Ама съм кораво копеле, дет се вика, и така добре се контролирам, че мога да си завидя. (Май и при мен има чувство за собственост..)

Дърпа ме назад, ама аз пък съм инат и си драпам напред. Добре, че тия неща ги мисля по-задълбочено само когато пиша. През останалото време и тях контролирам, че не искам на лицето ми да се изписват физиономии, които ще ми образуват бръчки. Не искам да си съсипвам лицето заради него повече. Очите ми знаят и за тва не ми дават да плача. Научих се да обичам повече себе си, отколкото него. 

Айде, натрапчива мисъл, ще те видя в петък, евентуално. 
Да ме сънуваш.

неделя, 12 февруари 2012 г.

Много поздрави на теб и на представата ми за теб

Кой каза текила ? Сигурно съм била аз. Тъжна страна, весела обстановка и един изгарящ гърлото шот. Солено ти е, кисело ти е. Горчи понякога. Всичко е понякога, само не и сладко. Допирам устните в салфетка. След първата по-сладко става. 

Много поздрави ми казаха. Интересно. Неочаквано. Мерси, и на него много поздрави. !?
Защо ? Трябваше - Ако беше мъжкар щеше да ми пише или да се обади, ама мерси все пак. 
Нищо, зарибена съм, а стръвта не струва.  

Помня. Там - на дивана и Момичето за милион долара. Само че не разбрах как свърши, бях заета. С теб. 

Понякога съм готова, понякога не съм. Понякога те искам, понякога не знам дали те искам. Като Рапунцел. Като жена. 

Една такава нелогична.. 
Добре де, позволено ми е. Пък и се уморявам да бъда силна. 
Позволявам си лукса да не знам, да не мисля. Опитах се да си позволя и да заплача, ама не стана. Най-много да се насълзя и до там. Добре ли си ? Да, прашинка ми влезе. Да, бръкнах си в окото. Да, обърнах си миглите. 

(Ок, изтрещях..)
Нека да са поздрави!