петък, 28 октомври 2011 г.

Хем сърби, хем боли

Дали е вярно, че "когато не знаеш какво искаш, губиш този, който знае, че иска теб" ? Предполагам, че е вярно. Не мога да опиша точно чувството. Онова, когато прочетеш някаква такава фраза във фейсбук или в нечия страница и ти се стори като на филм. Тогава, когато не вярваш, няма проблем. Но идва един момент в живота ти, когато се случва нещо, което те кара да се замислиш върху въпросните фрази.


Случва ми се с теб. Ти вероятно няма да разбереш какво искаш. И ако доскоро аз си мислех, че искам едно, днес разбирам, че съм искала нещо съвсем различно. И това не си ти. Е ? Загуби ли ме ? По-скоро да. Няма смисъл. Радвам се, че нямаше и очакване и надежда. 


Заблудих се за момент, ще призная. Не ми трябваше много, за да се осъзная. По-доволна от себе си не мога да бъда. Или мога ? Не разбирам... защо си мислиш, че можеш да ме подразниш с нещо ? И защо си мислиш, че ми е интересно. Интересно беше в началото, вече ми доскуча. Надраснах играта на котка и мишка или реших да я прекратя ? Или ти я прекрати ? Каквото и да е... гледам от теб и няма да съм зад теб. Вероятно си го мислиш. Или ти се иска. Или ми се иска да си го мислиш и да ти се иска... Ц, не... Да чета мисли не ми се отдава, ама в четенето на действия съм доста добра. Остави приказките настрана. В случая не струват пукната пара. 


В крайна сметка, един ден и ти ще разбереш какво искаш. И се надявам да не искаш мен. 


"Повечето хора просто нямат акъла, мозъка, да те оценят. Не могат да асимилират красотата ти, било то вътрешна или външна. Нямат аурата, която да те разбере. Или най-точно казано - не са достойни да са с теб." 

Лицемерие.