четвъртък, 29 септември 2011 г.

Пожелания

Минаха няколко дни от рожденният ми ден, а още препрочитам пожеланията. Просто така, да се развеселя. Първо мислех да ги публикувам всички, ама са толкова много, че няма да ми стигне мястото. Избрала съм си две от много други прекрасни пожелания, които ми се иска да запазя и да си ги припомням по-често. Искрено благодаря за тези пожелания, понеже ме докоснаха и ме направиха много щастлива.


Flame: "Честит рожден ден, тук на най-красивата девойка! Като я гледаш, по-гореща е от французойка, по-красива е от водопад и от дъга в небето... и откроява се кат' нарцис сред безброй кокичета в полето! Тя носи звучното си име Кристияна... във малкото моменти аз когато съм я срещал, помня я засмяна... след всяка среща с нея се чувствам зареден... желая ти огромно щастие и Честит Рожден от мене Ден! @-<<<<&=--------- "


Бати: "Лапееее,честит рожден ден :) Пожелавам ти много здраве и цяяяялото щастие на света,защото си от малкото,които го заслужават :) Много положителни емоции за напред и късмет във всичко.....и повече да се усмихваш :) И много си те обичам ама ти си го знаеш :) Весело и мноооого пияно изкарване на празника и наздраве :) "


И от мама: 

Нямам думи за заглавие.

Значи, леко ми идва до гуша разни хора да си избиват комплексите на мой гръб и да ми се правят на много оборотни. Тва един въпрос да зададеш и ще ти скочат все едно си им изял млякото от таратора с вилица. 

Да, почва да ми писва и да съжалявам. И пак се връща и ми се забива като нож в стомаха. Не искам да те гледам, не мога. Някви шибани секунди са достатъчни да ти провалят деня... вечерта. 

Надувай се. Твоя воля. Знаеш - не искаш. Пак твоя воля. Не залъгваш мен, залъгваш себе си. Може би нямаш достатъчно топки да си го признаеш. Не на мен - на себе си. 

Лошо ли е да искам с лошо, ако излезе накрая нещо добро ? Омраза ли да чувствам, да ме е яд ли, за какво ?? Малко ли неща са ми на главата, че пак да се връщам към това... И КАК ЗА БОГА ДА ПРЕСТАНА !?  

Много хора ми казват, че не си заслужава. За мен кога ще спре да си заслужава. ЗАЩО ? ЗА КАКВО ? ДО КОГА !?
Не ми вярвай - мачкай ме. Съсипвай ме, помагаш ми да съм силна.  Шибан мазохизъм ли е тва, кво е ? 

Не знаеш защо ти обърнах гръб. Мисли си, че беше прищявка. Поне намерих бряг, на който да стъпя здраво и тръгнах сред джунглата, вместо да се нося по бурната река. Тя не зачита, тя те отнася. Без капка жалост. 

Пак ли да кажа, че не е празно, а че е пълно ама не напълно ? Няма нищо. Просто една дупка, която чака да бъде заровена, потъпкана и забравена. Хах, успех...

понеделник, 19 септември 2011 г.

За добро или за лошо...

Направих го, за добро или за лошо разказах за теб. Разказах им как се чувствах. А онази малката какво разбира ? Любовта не е да играеш втора цигулка. 


Не го направих, за добро или за лошо не ти се вързах. Не ви се вързах. Няма връщане назад, нито ще играя подло, за да ви доставя удоволствие.


Питам се, на какво ли е способен един мъж, когато желае една жена ? И не говоря за любов. А жената на какво е способна, за да накара един мъж да я желае ? Тук вече говоря за любов. 


Сложна задача ли е да се научи една жена да обича като мъж ? Изглежда лесно, ама само изглежда. Филма винаги ще го има, емоцията също. 


Ядът и раздразнението на какво са признак ? Че още ми пука или че те ненавиждам ? Не мина ли този етап отдавна ? 


А страхът защо е ? Да не ме нараниш или да не те нараня ? Не искам да те нараня. Искам да опитаме. Не знам дали ще го почувствам. Знам, че искам да те чувствам. Искам и да ти вярвам. Страх ме е да ти вярвам. Защо хем сърби, хем боли ? Не искам да "прегръщам фалша", за да се почувствам "сигурна".


Знам, че те искам. Знам кога. Не знам как. Не знам защо. 
Ще стане каквото има да става, за добро или за лошо...