вторник, 30 август 2011 г.

Краят на лятото

Свърши. Излетя неусетно като всяко лято. А при мисълта стомаха ми се преобръща. Не искам да се връщам към рутината. Не искам да виждам сълзите в очите ти, бабо. И не ми е мъчно, че заминавам отново, а ми е мъчно, че ви е мъчно...


Ще ми липсвате. Ще ми липсва селото, старите къщи, дупките на пътя, циганските сватби, песента на Ходжата... Ще ми липсва планината, гъстите гори, зеленината, чистият въздух, реките, полетата, балканите, морето, небето.. Да, и небето е различно.


Ще ми липсва градината. Цветята, плодовете, зеленчуците. 
Ще ми липсват балканските чучури от които пълнихме вода.
Ще ми липсва компанията до магазина, чопленето на семки пред тротоара, разходките в града, пътуванията.


Ще ми липсва разнообразието.
Ще ми липсва тръпката.