четвъртък, 23 юни 2011 г.

Сън

Сънувах те. Отдавна не бях. Беше седнал на една маса под голям чадър и хапваше. Минах и си взех и аз нещо и седнах на друга маса. Аз сама и ти сам. А на няколко метра пред мен една двойка общи приятели. Той се обърна и ме видя. Каза й нещо и тя ме погледна, после погледна и теб. Говориха си. Личеше си, че за нас става дума. Не обръщах внимание. Ти също. 


Бяхме в нещо като лагер. Много хора на едно място. Всеки с багаж. Непознати нямаше. Бях се излегнала на едно легло по корем и си играех с някаква верижка. Покрай мен имаше и други хора, които вадеха нещата си от куфарите. Вратата се отвори и влезе ти. Всеки говореше и се бъзикаше. И ти си подмяташе нещо в ръцете. Въже ли беше, не помня... 


Погледна ме... говореше нещо, излезе, пак влезе. Пак ме погледна. Направи ми онзи познат жест с глава казващ "Ела с мен". Не ти обърнах голямо внимание. Казах си "Да бе, какво да правя с теб ... Нещата вече са различни. Защо ме викаш, имаш си приятелка..." Да, мислех си, че пак за секс става дума... Е, не. След малко сцената се повтори, втори жест с глава "Ела с мен". Станах. Вече бяхме в другата стая, нищо не помня. Освен, че държах ключовете си за вкъщи, а ти ме хвана за ръката. Странно. Никога не си ме хващал за ръка. Знам, че си говорихме, просто не чувах думите ни. Безмълвен разговор. 


Какво си казахме ще остане мистерия. Забравено. 


Снощи те сънувах и сякаш изживявах,
сякаш всичко бе реалност, сякаш полудявах.
Във сънят ми грешен чувствах се различна,
не исках да ме имаш в нощта ми еротична.


Сега пред теб стоеше момиче мълчаливо,
ръцете деликатни те отблъскваха страхливо.
Крехкото й тяло те желаеше и се боеше,
от очите наранени спомен стар сълзеше...


Прошепна тя, че се страхува да е твоя,
да е твоя както беше, остави я във покоя.
Но не искаше да я оставиш, косите й погали,
придърпа я да я прегърнеш, сякаш я опари. 


Трепна тя от допира ти нежен, 
потопи се неусетно във сънят си грешен...