петък, 17 юни 2011 г.

За рожденният ти ден

Дим от цигара. Аромат на череша. Потънала в мисли пак за теб. Наближава рожденният ти ден и ми се иска да ти пожелая нещо от сърце. Мисля си, че жеста няма да се оцени.. и все пак искам да го направя. Защото ТИ не си ми безразличен.


Написаното няма да е клише, няма да е изтърканото да си жив и здрав. Не, че не искам да си жив и здрав. Просто доста често се повтаря и когато го прочетеш нищо не ти трепва. А ако ти трепне не е заради самото пожелание, а защото ти го е пожелал даден човек. 


Добре де, признавам си. Искам да те трогна. А с "бъди жив и здрав и весело изкарване" едва ли да го направя. Сега се връщам мислено година назад и се сещам за усмивката ти, сещам се и каква радост четях в очите ти като видя подаръкът ми - тениска на любимата ти група и човека, който боготвориш. Беше щастлив. Не спираше да се усмихваш и ме целуна по бузата. 


Пак бих ти направила подарък. Но нещата са различни. Няма да се съгласиш да се видим, а и предполагам как ще ме изгледаш. Както винаги когато се опитвах да те впечатля или да те зарадвам. Вдигната вежда и поглед в стил "не си ми интересна". А аз пак ще се чувствам глупаво. 


И така де, за да избегнем сконфузената ситуация, ще ти напиша нещо и ще ти го пратя на съобщение във Фейсбук, понеже си ме блокирал навсякъде. А може би и номера ми не пазиш (пък и за какво ти е...)


Може би няма смисъл да ти пиша, ама ще го направя от уважение. И за доброто старо време, което толкова ми липсва понякога...