понеделник, 6 юни 2011 г.

Вечер

Синьо око. Тъмна стая. И двама непознати в нея хванати за ръка. Приятен разговор. В просъница ли беше ? 
Зелени очи. Хипноза ли беше ? Взираш се пред теб и... без да мислиш, чувстваш. Акцент. Пети етаж.


Беше се стъмнило, отворих големия прозорец и седнах на перваза. Загледах се. Луна не виждах, но пък за сметка на това долу светеше навсякъде. Виждах големия парк, улиците и тук-там преминаващи коли и хора. И конника. И палатките на протестиращите. Полъхна, настръхнах. Запалих цигара и се замислих. 


Една нощ. Незабравима нощ. Близки непознати ? Далечни близки ? Ъъ... Липсваш ми ? Не. Липсва ми чувството... Мина като миг. А ми се искаше да продължи. 


Приказка ? Няма приказки. Втора среща ? Може би след време... Може и да няма може би. 


Обещах ли ти ? Обещах ти.