четвъртък, 23 юни 2011 г.

Сън

Сънувах те. Отдавна не бях. Беше седнал на една маса под голям чадър и хапваше. Минах и си взех и аз нещо и седнах на друга маса. Аз сама и ти сам. А на няколко метра пред мен една двойка общи приятели. Той се обърна и ме видя. Каза й нещо и тя ме погледна, после погледна и теб. Говориха си. Личеше си, че за нас става дума. Не обръщах внимание. Ти също. 


Бяхме в нещо като лагер. Много хора на едно място. Всеки с багаж. Непознати нямаше. Бях се излегнала на едно легло по корем и си играех с някаква верижка. Покрай мен имаше и други хора, които вадеха нещата си от куфарите. Вратата се отвори и влезе ти. Всеки говореше и се бъзикаше. И ти си подмяташе нещо в ръцете. Въже ли беше, не помня... 


Погледна ме... говореше нещо, излезе, пак влезе. Пак ме погледна. Направи ми онзи познат жест с глава казващ "Ела с мен". Не ти обърнах голямо внимание. Казах си "Да бе, какво да правя с теб ... Нещата вече са различни. Защо ме викаш, имаш си приятелка..." Да, мислех си, че пак за секс става дума... Е, не. След малко сцената се повтори, втори жест с глава "Ела с мен". Станах. Вече бяхме в другата стая, нищо не помня. Освен, че държах ключовете си за вкъщи, а ти ме хвана за ръката. Странно. Никога не си ме хващал за ръка. Знам, че си говорихме, просто не чувах думите ни. Безмълвен разговор. 


Какво си казахме ще остане мистерия. Забравено. 


Снощи те сънувах и сякаш изживявах,
сякаш всичко бе реалност, сякаш полудявах.
Във сънят ми грешен чувствах се различна,
не исках да ме имаш в нощта ми еротична.


Сега пред теб стоеше момиче мълчаливо,
ръцете деликатни те отблъскваха страхливо.
Крехкото й тяло те желаеше и се боеше,
от очите наранени спомен стар сълзеше...


Прошепна тя, че се страхува да е твоя,
да е твоя както беше, остави я във покоя.
Но не искаше да я оставиш, косите й погали,
придърпа я да я прегърнеш, сякаш я опари. 


Трепна тя от допира ти нежен, 
потопи се неусетно във сънят си грешен... 

[04:21:57] В.Б

- Пича е интелигентен, има много топки. Голям може да стане ама е глупак. Що... Щот' тв'а 'дето може да го напра'иш няма да го направят за теб и тогава излизаш глупак. 'Щот колкот' повече се раздадеш за някой, той толкова повече си мисли, че е господ и ти едва ли не тря'а му благоволиш.


- Глупости. Ако нещата са споделени т'ва няма да го има. Само че за да се получи нещо споделено, освен да взимаш трябва и да даваш. А ти не искаш да се отпуснеш, 'щото си недоверчив. Ако всичко е споделено, всичко, което правиш ще ти доставя кеф... и ще се оценява. Т'ва, че един ден нещата ще приключат, не значи, че си бил глупак като си направил нещо си. А и тия неща... разочарования, глупости...толкова много те стимулират и те учат, че... колкото по-голямо е... по-голям ставаш и ти. 'Щото нещата не винаги са такива к'вито ги мислим. Като го изпиташ и на свой гръб най-добре осъзнаваш.

петък, 17 юни 2011 г.

За рожденният ти ден

Дим от цигара. Аромат на череша. Потънала в мисли пак за теб. Наближава рожденният ти ден и ми се иска да ти пожелая нещо от сърце. Мисля си, че жеста няма да се оцени.. и все пак искам да го направя. Защото ТИ не си ми безразличен.


Написаното няма да е клише, няма да е изтърканото да си жив и здрав. Не, че не искам да си жив и здрав. Просто доста често се повтаря и когато го прочетеш нищо не ти трепва. А ако ти трепне не е заради самото пожелание, а защото ти го е пожелал даден човек. 


Добре де, признавам си. Искам да те трогна. А с "бъди жив и здрав и весело изкарване" едва ли да го направя. Сега се връщам мислено година назад и се сещам за усмивката ти, сещам се и каква радост четях в очите ти като видя подаръкът ми - тениска на любимата ти група и човека, който боготвориш. Беше щастлив. Не спираше да се усмихваш и ме целуна по бузата. 


Пак бих ти направила подарък. Но нещата са различни. Няма да се съгласиш да се видим, а и предполагам как ще ме изгледаш. Както винаги когато се опитвах да те впечатля или да те зарадвам. Вдигната вежда и поглед в стил "не си ми интересна". А аз пак ще се чувствам глупаво. 


И така де, за да избегнем сконфузената ситуация, ще ти напиша нещо и ще ти го пратя на съобщение във Фейсбук, понеже си ме блокирал навсякъде. А може би и номера ми не пазиш (пък и за какво ти е...)


Може би няма смисъл да ти пиша, ама ще го направя от уважение. И за доброто старо време, което толкова ми липсва понякога...  



четвъртък, 16 юни 2011 г.

Искаш ли да станем гаджета ?

" Искаш ли да станем гаджета ? Ще се държим за ръка и ще си викаме на умалителни. Ще си вземем някои от онези програми с много безплатни минути за да можем да си говорим, когато не се виждаме. Ще си пращаме и много sms-и, не че минутите ще са свършили, просто има някаква необяснима романтика в това. Ще си повтаряме колко много се обичаме макар и да незнаем какво точно стои зад тези думи, но ние ще си го повтаряме. Ще си го пращаме и в sms-ите. Ще си го пишем в Skype, ICQ, Facebook или каквато и да е друга програма за on-line контактуване. Телефонът не е достатъчен, ние се обичаме ! 


Аз ще те ревнувам, ти ще ме ревнуваш, ще се караме за малки неща, ще правим големи планове за бъдещето ни, общото ни бъдеще. Ще кръстим бъдещите си деца, ще построим общото ни жилище, ще изберем тапетите в кухнята - всичко това ще го направим, докато се разхождаме из парка или се гушкаме в хола. Ще се целуваме страстно в нас, у вас, в парка, където и да сме. Ние ще сме влюбени. Първите дни ще си правим смучки. Така ще се жигосваме като скотовъдни животни. После на теб ще ти омръзне и ще спрем. Но няма да спрем да се обичаме ! 


Ще правим секс ! Където, по колкото пъти си искаме. Понякога няма да искам, но ти ще настояваш. Ти ще ме лъжеш, че те боли главата, аз ще те лъжа че знам какво правя. Ще се притесняваме, когато ти закъснява. Ще ходим заедно до Аптеката червиви от срам. Но, ще се обичаме ! 


Ще се опитаме да живеем заедно. Ще ходим до супермаркета заедно, ще спорим кой сапун за банята да вземем. Ще ядем мълчаливо пред телевизора. Ще забравяме вратата на терасата отворена и ще се събуждаме вдървени. Ти ще ме отвиваш. Аз ще те отвивам. Ще се обичаме! 


Ще искам да си вземем домашен любимец. Ти ще откажеш. След малко сърдене и ще се съгласиш да си вземем котка. 


Ще мине време. Секса ще стане скучен. Ще го правим със затворени очи. Ще си говорим по-малко, мислейки че се познаваме вече, но всъщност ще сме двама напълно непознати човека. Ти ще започнеш да се заглеждаш по други, както и аз. В крайна сметка някой от двамата ще бъде хванат в крачка. Ще се разделим в името на "така е по-добре за двамата". Ти ще вземеш котката. Ще си изтрием sms-ите и ще се поздравяваме неловко в магазина до щанда със сапуни. Вече няма да се обичаме. 


Е, не искаш ли да станем гаджета ? "

петък, 10 юни 2011 г.

Когато...

Далеч от теб...

Когато видиш, че се смея, а не плача...
Когато видиш, че съм горда, без да съм виновна...
Когато усетиш силата ми, вместо слабостта ми...
Когато видиш щастие, а не болка...
Когато видиш, че разцъфвам, без да гасна...

Спомни си, че ТИ ме направи толкова прекрасна!


понеделник, 6 юни 2011 г.

Вечер

Синьо око. Тъмна стая. И двама непознати в нея хванати за ръка. Приятен разговор. В просъница ли беше ? 
Зелени очи. Хипноза ли беше ? Взираш се пред теб и... без да мислиш, чувстваш. Акцент. Пети етаж.


Беше се стъмнило, отворих големия прозорец и седнах на перваза. Загледах се. Луна не виждах, но пък за сметка на това долу светеше навсякъде. Виждах големия парк, улиците и тук-там преминаващи коли и хора. И конника. И палатките на протестиращите. Полъхна, настръхнах. Запалих цигара и се замислих. 


Една нощ. Незабравима нощ. Близки непознати ? Далечни близки ? Ъъ... Липсваш ми ? Не. Липсва ми чувството... Мина като миг. А ми се искаше да продължи. 


Приказка ? Няма приказки. Втора среща ? Може би след време... Може и да няма може би. 


Обещах ли ти ? Обещах ти.