неделя, 22 май 2011 г.

Magaluf (L)

Найс, а... НАЛИ ? Готино беше покрай толкова англичани и немци, кой къде пада и се пребива, кой къде полиция го гони... Знаех си, че трябваше да го спъна. Ех, че нощ беше. Както каза пича по женски бански - crazy shit. Плеснах го по дупето, не можах да устоя. 


Потанцувахме, надивяхме се, оплакнах окото, хубави момичета, още по-хубави момчета.. чудо. И хубавия англичанин, който ми взе номера. Че и кавалер, роза ми купи, на гости в Англия ме кани... Дам, някой ден ще ида и до Англия. Мечти, мечти... 


Още ме държи вълнението от снощи, не искам да ме пуска. Преследва ме добро предчувствие. А аз вярвам. Вярвам, защото до сега интуицията ми не ме е подвела. Долавям щипка щастие, ах тази нотка... Този път не е придружена от водка. I like it. 


I liked you. Може би няма да го видя повече, ама ще ми остане един незабравим спомен. Дори да липсваше фотоапарат, осъзнавам как спомените за миналата нощ няма да останат забравени, заровени в някоя папка в компютъра. Не, този път не се снимах за Фейсбук. Този път снимах с очите си серия от живота ми по пътя на щастието. Заровила Носталгията, разочарованията, болката, предателствата...