неделя, 15 май 2011 г.

Носталгия.. ?

Писна ми !


Не можеш ли просто да престанеш да се промъкваш в съзнанието ми ? Не искам да си спомням, не искам да те виждам, не искам да знам, че някоя ти липсва, не искам да знам, че съм ти безразлична. Отдавна всичко съм приела... примирих се, какво още трябва да направя, просто за да спра да се подсещам.


Още си ми слабост, тежи ми спомена, тежи ми всичко... Защо пак се просълзявам... Няма смисъл да говорим, няма смисъл да продължаваш в живота ми. И не защото не искам, а защото не мога да понеса да ми говориш за други, не мога да понеса факта, че съм НИКОЯ... Колко тъпа бях като си мислех, че поне приятели ще си останем... и че няма да те загубя никога. 
Нараняват те и ги боготвориш... тя теб, ти мен, ти нея, аз теб... Да бе... не те боготворя, едва ли и ти нея, ама тя за теб е друго нещо... А аз какво направих  ? Преобразих се. В теб. Колко мразя тъпата изцепка "Прекалено си добра за мен...", колко мразя "Съществува ли такава ?" - "Аз" ... -"Освен..."... Защо и докога... два подтискани толкова време въпроса... И носталгия, и липса... и пак излизат на повърхноста. И сълза след сълза... а тъпата болка в гърлото не беше ли изчезнала ? - "Филмарка.., това се случва в твоя свят...".. Може... може да съм всякаква, може и да съм никаква... ама бях готова да дам всичко, за да си щастлив.. ТИ, а с теб и АЗ...  


Плаша се... 8 месеца минаха... ОСЕМ !?  А колко ли ще продължи ? Година, две ? Цял живот ? Едва ли... Понякога си мисля, че те мразя... Съжалявам, че толкова се раздадох... съжалявам, че не остана НИЩО от мен и сега се събирам наново... парче по парче. Съжалявам, че те оцених. Мога и да ти се извиня, че исках да разгърна твоето истинско АЗ, че исках да ти покажа, че пред мен МОЖЕШ да бъдеш себе си... но ти не пожела... а аз съм безсилна... И другият път, ако чуеш "Обичам те" от моята уста... вместо да ме питаш, знам ли какво е да обичам, питай знам ли какво е да ме обичат. Да, остана недоизказано... и съжалявам. 



Няма връщане назад... няма да съм същата, няма да си същия. Няма да искам да ти се отдам напълно, няма да те обичам както те обичах, няма да те искам, както те исках, няма да треперя в ръцете ти, както треперех... Може и повече да е от преди, може и да го няма. 


Ще те изстрадам и ще забравя...