събота, 14 май 2011 г.

Любовница...

Под звездите и луната, допряхме си телата...


Ти ли си този, който я обича ?
И този, който с поглед ме съблича ?
Тази вечер грешна ще съм в твоите ръце,
ръцете на човека, сянката- лице.


Но аз ли ще съм грешна... или ти ?
Недей да мислиш, цялата ме съблечи.


Светла нощ и тъмна утрин, 
небето иска да крещи,
да плаче и земята да залива,
но не със слънчеви лъчи.


И мълния да прати към морето,
пак ще отразява то небето.


Аз скрила съм от тебе
накърнената душа,
както и морето крие 
богатствата си от дъжда.


Мислиш ли, че цялата ще се отдам ?
Научиха ме да ограбвам и да нямам свян.


Вълната грешна опита да ме оплете,
да ме остави да не дишам, като риба без хриле.
Побърза, то, морето, да я прибере,
побърза и небето да остави, като птица без криле.


А горе на небето, настъпи тишина,
и видя морето малко светлина.


Но не от слънцето е тя самата,
а от падаща комета
заплашваща Земята.