вторник, 5 април 2011 г.

Punto y aparte

 Знам, че мислиш да си тръгнеш, знам го и няма да те спра, направи това, което искаш. Вече си просто болка, с която толкова свикнах, че ме боли, че я няма..

Няма защо да се преструвам, сълзите са достатъчни, ако трябва да си идеш, иди си сега. Очаквах да останеш, но водата трябва да се остави да тече, докато аз преглъщам думите които не мога да изрека.. Понякога не знаем, че е любов, докато не заболи. А заболи ли вече е късно...

И ако вятърът днес духа в твоя полза, аз няма да ти пазя завет. Мога да губя, разбира се, че мога да губя, няма да е за първи път. Днес си тръгваш ти, утре ще си тръгна аз. Ще бъда от добрите губещи, светът няма да се промени. Без съмнение някой ще заеме твоето място...