сряда, 6 април 2011 г.

За любовта...

Настръхвам. Зачела съм едни любовни изляния и усещам колко далечно е станало това чувство за мен. Далечно като теб, любов моя. Колкото близък те чувствах, толкова си ми далечен сега. Все едно съм пропътувала напред във времето с векове. И се чувствам добре. Замисли се само каква ирония. Един път раняваш, после си раним. Проста формула. "За да срещнеш някого [отново], трябва първо да си казал поне едно "сбогом". [На което другият е отвърнал с "почакай"...]" 


Не ме тресе любовната вълна, определено съм НЕромантична, но се чувствам оценена. Далеч си от мен, но това е без значение. Това, което е от значение е, че ме разбираш, че аз те разбирам. Не сме любовно обвързани, но не сме и само приятели. Искам те. Разбирам, че не ми е нужна любов, за да те искам, за да се чувствам добре. Ние сме като две изгубени души, които търсят своята сродна заедно. Ръка за ръка. Споделяме емоции, преживяванията ни с някой трети. И все пак сме добре, намерили златната среда. Без игра на нерви, без ревност, всичко се получи толкова естествено, неочаквано и балансирано, че се възхищавам. Радост. Усмивки. И от време на време прокрадваща се липса. Желание. Яд. Аз, ти, всички останали...

вторник, 5 април 2011 г.

Punto y aparte

 Знам, че мислиш да си тръгнеш, знам го и няма да те спра, направи това, което искаш. Вече си просто болка, с която толкова свикнах, че ме боли, че я няма..

Няма защо да се преструвам, сълзите са достатъчни, ако трябва да си идеш, иди си сега. Очаквах да останеш, но водата трябва да се остави да тече, докато аз преглъщам думите които не мога да изрека.. Понякога не знаем, че е любов, докато не заболи. А заболи ли вече е късно...

И ако вятърът днес духа в твоя полза, аз няма да ти пазя завет. Мога да губя, разбира се, че мога да губя, няма да е за първи път. Днес си тръгваш ти, утре ще си тръгна аз. Ще бъда от добрите губещи, светът няма да се промени. Без съмнение някой ще заеме твоето място...

петък, 1 април 2011 г.

Първоаприлска или житейска шега ?

Усещам как нещо "флойдианско" се е загнездило в мен като част от теб. АЗ ли съм ТИ или това е друго АЗ... трудно е да определя. Рискувам да звуча като теб, психарски. Добре е донякъде понеже само ние се разбираме, логиката е между редовете. Несправедливост. Примирие. Май просто свикнах, нищо, че още си тук. Де да можех навреме да вникна между твоите редове, за да не се стига до тук. Не че съжалявам... Странно защо ме вдъхнови ? Толкова време мина. Силна слабост или слаба сила... май е все едно. Господи, звуча като теб. Между твоите редове има(ше) нещо, което между моите липсва- самота! Спокойствие... енджой ит. Разкъсващи анималовидни екземпляри, обичащи и имащи нужда да грабят. Сега съм една от вас. Уж намерила покоя, но и непокойна. Дон Жуан и принцесата или Малкият принц и Ледената Кралица. Ти си специална! Силни думи, безразлично приети. Щом всичко е надолу с главата, нека играем наобратно играта, може да се получи този път. Какво ли знам аз... Обичам те! - още едни безразлично приети думи. И от теб и от мен. Ти не можеш (или не искаш) да повярваш, аз вярвам. Ама и не вярвам... Що ? Питай ме... не е празно, пълно е, ама не напълно.