петък, 1 април 2011 г.

Първоаприлска или житейска шега ?

Усещам как нещо "флойдианско" се е загнездило в мен като част от теб. АЗ ли съм ТИ или това е друго АЗ... трудно е да определя. Рискувам да звуча като теб, психарски. Добре е донякъде понеже само ние се разбираме, логиката е между редовете. Несправедливост. Примирие. Май просто свикнах, нищо, че още си тук. Де да можех навреме да вникна между твоите редове, за да не се стига до тук. Не че съжалявам... Странно защо ме вдъхнови ? Толкова време мина. Силна слабост или слаба сила... май е все едно. Господи, звуча като теб. Между твоите редове има(ше) нещо, което между моите липсва- самота! Спокойствие... енджой ит. Разкъсващи анималовидни екземпляри, обичащи и имащи нужда да грабят. Сега съм една от вас. Уж намерила покоя, но и непокойна. Дон Жуан и принцесата или Малкият принц и Ледената Кралица. Ти си специална! Силни думи, безразлично приети. Щом всичко е надолу с главата, нека играем наобратно играта, може да се получи този път. Какво ли знам аз... Обичам те! - още едни безразлично приети думи. И от теб и от мен. Ти не можеш (или не искаш) да повярваш, аз вярвам. Ама и не вярвам... Що ? Питай ме... не е празно, пълно е, ама не напълно.