сряда, 9 март 2011 г.

Размисли и страсти

Седя и си мисля, а понякога само си седя.. бла, бла, банално. Само да не полудея от толкова умуване. Като се огледам виждам само филми, някои даже категория филм не могат да запишат, а са сапунени сериали. Болни мозъци, хора без работа, лутане в пространството.

Яко е когато се осъзнаеш изведнъж, очакваш да си сдухан от факта, че са те заменили. Това, което не очакваш е да приемеш реалността нормално, да разбереш, че няма смисъл от драми, спомняш си с усмивка за хубавите моменти, забравяш как са постъпили с теб и продължаваш. Някои хора не могат да разберат друго освен себе си, други и себе си даже не разбират... техен проблем. Дали е по-лесно да мислиш, че си център на вселената, да се тръшкаш за нещо, което явно няма как да е твое? По-лесно е да не опитваш изобщо да разбереш другите, да си знаеш своето..Гранде егоист. Или дете което плаче от инат, че не получава това, което иска, а не щото си го напердашил..Наранените не мислят за друго, освен за себе си, не разбират, че може би и те имат вина за това, че страдат.

"Добрите хора си личат от далеч, дори да са ти непознати, ако си добър с един човек, той ще ти отвърне със същото"- думи на мой приятел (ДА!!, още те имам за приятел), думи в които повярвах толкова силно, доверих се лекомислено и по-разочарована не съм оставала никога...И все пак, ако изтриеш приятел от Фейсбук, значи ли, че си го изтрил и от живота си? Наистина звучи смешно израза "Прати ми приятелство във ФБ", май останаха много малко хората, които отдават пълен смисъл на думата ПРИЯТЕЛСТВО. Или всеки я разбира по свой си начин. Коя воля те кара отвътре да зачеркнеш важен човек, без основателна причина? Сигурно се разделят пътищата или всичко е било интереси от едната страна. В крайна сметка всеки си търси интереса и не се замисля много много за другите. Ама така ще е, кой е лудия, този който яде баницата или този, който му я дава ? Е, и умните правят глупави грешки.. Нищо, като цяло не е глупаво да сгрешиш, глупаво е да повториш грешката. Поучителни фрази много, ама друго си е практиката и малко успяват. Май трябва да спра да мисля, че наистина ще изперкам. Буквално. Поне най-накрая спрях да се тръшкам и аз. Трябва ли да ме притеснява факта, че не се чувствам зле, а по принцип трябва, понеже му отдадох значение? По-добре за мен, де, ама все пак е странно. Объркана работа. Лесно им е на глупавите...

Ще спра да мисля толкова... някой ден, или вече дойде тоя ден, времето ще покаже. Както казва един много скъп за мен човек, всеки си живее с летвата. Да е жив и здрав, едва ли ще ми прочете глупостите, ама все пак...
Стига главоблъсканици, благодаря на темерутите в живота ми...